фЗа вземане на точен прицел съществуват прицелни приспособления. В набразденоцевните ловни пушки и карабини са познати няколко вида. Най-обикновеннте са прицелен щит с прорез и мушка (открит прицел). С този прицел е за препоръчване стрелбата на значително по-къси разстояния. Прицелването е точно, когато дясното око е на една права линия, която минава през прореза на щита и покрива мушката.
За да свикнем правилно да манипулираме с ловната нарезна пушка, правим упражнения с празна пушка. Поставяме я на упор (стол, маса и др.) и внимателно се прицелваме. Спокойно, полека и внимателно нагласяваме пушката така, че мушката да съвпадне с процепа на мерника. Внимаваме дали мушката е добре сложена. Тя не трябва да бъде нито горе, нито долу, нито вляво, нито вдясно на щита. За линия на височината ни служи мислената линия, която съединява краищата на процепа на мерника. Следователно мушката трябва да опира с върха си точно на средата на тази мислена линия. Тези упражнения се повтарят, докато окото и ръцете веднага с вдигането на пушката вземат вярна мушка.
За тази цел можем да си послужим с мишена, която поставяме на разстояние 5 или 10m от нас, в която да се прицелваме. След като свикнем с прикладването и вярното вземане на мушката, започваме упражнения и с мекия спусък на пушката. Поставяме пушката на упор, унищожаваме мекия спусък и започване премерването. След премерването натискаме спусъка, докато щракне. Това упражнение продължава неколкократно, докато се усвои. От особено важно значение за точната стрелба с нарезна пушка е да се обърне внимание да не се изкривява мушката наляво или надясно, както и да се натиска спусъкът едва забележимо, без никакво трепкане. При това трябва да се спира и дишането. Известен е така нареченият пръстеновиден (пръстенчат) прицел. Той се препоръчва за стрелба на по-далечни разстояния—над 100m. Състои се от метален пръстен, закрепен за шийката на приклада или за цевта на пушката чрез специална скоба. Прицеването с такъв прицел става, като височината на мушката попадне в центъра на пръстена и образува права линия с целта.
Най-доброто прицелно приспособление за прецизна стрелба с нарезна пушка е оптическият мерник. Неговото предимство се състои в това, че докато при другите прицелни съоръжения стрелецът трябва да търси съвпадането на три точки, с него се търси съвпадането само на две-върха на очертаното средно стълбче на мерника и целта. Прицелването с оптически мерник има и друго предимство. Обикновено той увеличава целта (скъсява разстоянието) от 2,5 до 8 пъти, което дава възможност за по-правилно и по-точно прицелване. Затова именно той не се използува за близки разстояния. По устройство той представлява телескопична тръба, която се закрепва на задния горен край на цевта посредством специални приспособления, които при демонтирането или монтирането му не изменят своето положение.
Едната от лещите му се разграфява така, че центърът й, предназначен за съвпадане с дивеча.
Най-добре се използува, ако е монтиран на разстояние, не по-малко от 8-10cm от окото на стрелеца, за да има той обзор при поглаждането през него, както и за безопасност на самото око при отката от стрелбата. Преди да се използува оптическият мерник, трябва да се провери дали е добре регулиран. Често при интензивна стрелба той се саморазцентрова. Известни са много марки и модели оптически мерници за нарезни пушки, но по общото си устройство са еднакви.
Гладкоцевните ловни пушки независимо от това, дали са успоредни или надцевки, имат своите прицелни приспособления. В най-разпространения си и обикновен вид това са мушка и мерна планка. Докато мушката с неизбежна (няма пушка без мушка) и нейната форма е една и съща, мерната планка не е задължителна. Ето защо различаваме пушки със и без мерни планки, а както видяхме по-напред, мерните планки биват видими и скрити.
Мерната планка е споена по цялото си протежение с цевите. Тя бива висока, когато е споена над цевите, и ниска, когато е под тяхното ниво—между образувалия се жлеб между двете цеви.
При някои модели ловни двуцевки, каквито са например тези на фирмите „Манюфранс" н „Дарн" в Сент-Етиен-Франция, мерната линия започва от задния край (откъм патронника) на цевта и с постепенно снижаване на около 5—10мm, стига до нула. На дулния срез има съединителен край, на който е поставена мушката.
Има ловни пушки без мерна линия. Това са обикновено едноцевните ловни пушки, автоматичните, а и надцевките, като например съветстките едноцевки модел ИЖ-17 и ИЖ-18. Автоматични пушки от всички известни фирми се произвеждат със и без мерна линия. От надцевките без мерна линия са познатите „Берета", „Валмет" и др.
Вентилираща мерна планка наричаме тази, която е поставена на малки трупчета, чрез които се залепва върху цевите. Тя обикновено се поставя на двуцевки, но най-вече на надцевките, и то на състезателните пушки, с които се стреля непрекъснато и по-продължително време. С вентилиращата мерна планка се цели цевите да се охлаждат и нагретият от горещите цеви въздух да не пречи на видимостта. Пушки с такива вентилиращи мерни планки имат някои модели успоредки на фирмите "Берета", „Бреда", „Меркел" и други.
Към прицелните приспособления на ловните гладкоцевни пушки спадат и специалните оптически мерници. Те се различават от тези за набразденоцевните ловни пушки само по начина на монтирането. Срещат се наЙ-много при пушките с комбинирани цеви или при трицевките, една от цевите на които е с нарезна цев. Разбира се, използуват се и само при пушки с гладки цеви.
Освен оптическите мерници съществуват и други прицелни съоръжения—така наречените визьори. Този визьор се поставя на дулния край на пушката. Той отделя пространството като екран. Щом дивечът попадне в неговия заден край, произвеждаме изстрел, без да спираме движението на цевта.
Тези визьори се поставят пред патронника на цевите на пушка, която бие ниско, за да компенсират разликата в наклона на приклада или нарочно, за да покриват дивеча.
За нощна стрелба се използува светеща мушка. Тя представлява гривна с две светещи фосфорни точки, която посредством ластик се закрепва на дулния срез на пушката—на същото място, където се намира и мушката. Светещата мушка е особено ценна за любителите на нощния патичарски лов от чакало (гюмета), който в нашата страна отскоро е забранен.
Освен разгледаните прицелни приспособления, за ловното оръжие съществуват и други, на които тук няма да се спираме.
ИЗБОР НА ОПТИКА
Сигурен съм, че няма ловец, любител на нарезното оръжие, който да не желае да притежава качествена оптика за него. Също така съм сигурен, че не всеки може да си позволи разточителен бюджет, с който да закупи най-доброто на пазара.
На какви параметри трябва да отговаря оптическият мерник?
Какво представляват означенията по него?
Какъв тип оптика е подходяща за различните видове лов?
Има ли универсален вариант?
И кои са производителите във “висшата лига”?
Това са въпросите, на чиито отговори искам да сведа вашето внимание, уважаеми читатели.
Често чуваме от по-запознатите да коментират своите оптики с цифри, които за мнозина от нас не означават нищо. “Шест на четиресет и две или от три до девет по петдесет, или две и половина до десет на петдесет и шест.”
В първия случай 6 х 42 означава, че този вид оптика е с шесткратно увеличение /приближаване/ на обекта. Или, ако погледнем един обект, който е на разстояние от сто метра, през този оптичен прицел с шесткратно увеличение, той ще ни изглежда приближен на 16,66 м. Цифрата, поставена след знака х /по/, обозначава диаметъра на предната леща в милиметри. В случая, предната леща е 42 мм.
Във втория случай цифрите от 3 до 9 означават, че оптиката има вариатор за настройка на увеличението, което може да се променя от три до девет пъти. Диаметърът на предната леща е 50 мм.
Някои ловци се заблуждават, че колкото по-голям е диаметърът на предната леща, толкова по-голямо зрително поле има тръбата. Истината е далеч по-прозаична – голямата предна леща допринася за проникването на повече светлина, която ни е особено необходима при здрач или тъмнина. Ъгълът /големината/ на зрителното поле е в обратно пропорционална зависимост от увеличението. Казано с други думи, колкото по-малко увеличава една оптична тръба, толкова по-голямо зрително поле /зрителна площ/ ни предлага тя.
Тези от вас, които притежават оптически мерници с вариатор, сами могат да се убедят в това. Сложете на най-малкото увеличение и запомнете каква площ покривате. След това преместете на най-голямото увеличение и ще видите, че обекти, които преди това са влизали в зрителното Ви поле, сега са извън него. За сметка на това пък обекта, който наблюдавате, е по-голям и е по-близо.
За повечето ловци закупуването на оръжието е основната инвестиция, а оптиката и монтажът й са един вид “придатък”, който не е нужно да е много скъп. За мен е точно обратното. Основната инвестиция би трябвало да е прицелът, който ни позволява:
- при намалена видимост да имаме предимство;
- при прострелка да запазва постройката си;
- при транспорт да държи здраво “нулата” на настройка.
И най-перфектното оръжие с компромисен или, още по-зле, с некачествен мерен прибор ще ни подведе. Ако обаче поставим надеждна оптика с оригинален монтаж върху оръжие “компромис”, то това, което ще получим, е далеч по- за предпочитане.
Фиксирана или варио-оптика?
Варио-оптиката ни дава някои предимства пред фиксираната /или “твърдата”/ оптична тръба. Обикновено вариото се държи на своя минимум, когато сме на гонка и ни е необходимо голямо зрително поле за повеждане на целта. Когато трябва да произведем изстрел на голямо разстояние, преминаваме към максимално увеличение. Недостатък от техническа гледна точка на варио-оптиката е това, че при повечето й варианти образът се измества спрямо центъра, когато преминаваме от едно увеличение на друго. Колкото по-качествена обаче е оптиката, толкова по-малко е това изместване. При някои фирми гаранцията за сходство е 99,9 процента.
За да се получи абсолютно съосие и за да няма никакво изместване при работа с вариото, единственото решение е скалата /кръстчето/ да се измести от първата фокална равнина, която се намира преди вариаторните лещи, и да се постави зад тях. Така лещите не могат да изкривяват образа и се гарантира 100 процента сходство, независимо от вариото. За съжаление, при поставяне на скалата извън първа фокална равнина, тя спира да се уголемява или намалява пропорционално с увеличението на обекта. Такъв тип оптики се използват при прецизни стрелби на големи дистанции – 600-1000 метра.
При фиксираните оптики не съществува подобен проблем. Цената им е доста по-ниска, но те са доста по-профилирани.
Оптика 4 х 32, например, е подходяща за стрелба по близки и подвижни цели на къси разстояния /до 100 м/.
6 х 42 е подходяща за стрелба на средни и дълги дистанции, но е неподходяща за къси такива /под 20 м/.
8 х 56 е идеалната оптика за стрелба при намалена видимост /тъмнина/, от упор /например на чакало/, но е абсолютно безполезна за гонки на къси дистанции.
Ако ловуваме основно на варда или от чакало е добре да имаме още една екстра - подсветка на скалата. Самият аз съм имал случаи, когато съм приемал или отказвал изстрел в зависимост от това дали имам подсветка на скалата.
Има ситуации, когато идеално фиксираме силуета на животното, но, полагайки “кръста” върху тъмната козина, въобще не виждаме скалата.
Всички оптични прицели имат паралакс. Повечето от тях са свободни от паралакс на 100 м. Това означава, че на 100 м, независимо дали виждаме добре скалата или тя “прави месечина” от някоя от страните, попаденията ни ще са там, където сочи нейният център. На всички останали дистанции окото ни трябва да е в идеално съосие с оптиката. Това е и една от причините ловните карабини да се прострелват точно на 100 м.
Някои модели и производители предлагат още една екстра - корекция на паралакса. С помощта на допълнителна настройка на обектива можем да прехвърляме свободната от паралакс дистанция. При повечето оптики това устройство е в предната част на обектива /при сенника/, а при други то е разположено странично като трети ключ за настройка.
Гореспоменатите видове са удобни по-скоро за стрелба на големи дистанции, където времето за подготовка на изстрела е без значение. Те не са удобни за бързи действия поради своята комплицираност.
В условията за лов у нас, според мен, най-пълно покриват изискванията варио-оптиките с увеличение от 1,5 до 6 пъти и от 2,5 до 10 пъти. Те позволяват да бъдат използвани както за гонка /с малко увеличение/, така и за лов от големи дистанции, където добрата опора дава възможност за прецизно насочване към целта /с голямо увеличение/.
Доста добър избор е ниско бюджетна твърда оптика с четирикратно увеличение, която освен за гонка, би ни вършила работа и за относително прецизен изстрел до стотина метра.
Най-подходящият тип за гонка е от 1,25 до 4-кратно увеличение. При 1,25 или 1,5-кратно увеличение на практика можем да поведем целта и с двете си очи, което улеснява прицелването.
Не ми се ще да рекламирам фирми производители, но най-качествените продукти в света по отношение на оптически мерници идват от Германия и Австрия, следвани от САЩ и Япония. Чехия категорично може да се нареди след Германия и Австрия, при това с доста приемливи цени.
1 коментар:
Аре махни го този фон
Публикуване на коментар