ЛОВНИ КАЧЕСТВА И ИЗПОЛЗВАНЕ. Германския твърдокосмест птичар притежава голяма сила, добро обоняние, твърда стойка. Той е добър апортьор. Устойчив срещу неблагоприятни климатични фактори. Гъстите твърди косми на тялото му служат като предпазна броня срещу външните влияния. Благодарение на това в студените местности и през студените периоди дратхаарът е по-добре защитен срещу студа и влагата. От друга страна той не е обременен с тежка космена покривка, която така бързо изморява дългокосместите кучета, особено в горещите дни и при липса на вода. Дратхаарът много лесно се поддава на възпитание и обучение; той е умен, верен и силно привързан към своя стопанин. Пригоден е за всички видове лов. Обича да плува във вода а също е и кръвоследник. Тялото му е така устроено, че може да се движи бързо, ловко и продължително.
ТИПИЧНИ ПРИЗНАЦИ. Дратхаарът е едро благородно куче с жив, енергичен темперамент, със средно дълги клепнали уши и купирана опашка. Височината при холката ме е 60-65 см. За мъжките а за женските не бива да е под 56 см. Главата е средно дълга. Черепа е плосък, широк. Муцуната е силна, широка и дълга. Носът е много добре развит, с кафяв цвят и широко отворени ноздри. Очите са кафяви, с добре затварящи се клепачи. Ушите са средно дълги, висящи надолу. Шията е средно дълга, силна. Дължината на трупа спрямо височината при холкта е в съотношение 10:9. Холката е висока, дълга, запълнена. Гърбът е къс и прав. Поясницата е замусколена. Крупата е дълга, добре замускулена, умерено наведена. Гърдите са дълбоки, средно широки; ребрата са добре засводени. Коремът е дълъг, прибран. Опашката е рязана като се оставя около 1/3 от дължината и. Предните крайници са отвесни, здрави с късо поставени плешки, добре прилегнали към тялото. Задните крайници са силно замускулени, бедрата – широки; скакателните стави са добре развити, с леко изразени ъгли; свирките са отвесни, здрави. Лапите са кръгли, пръстите – засводени, пробрани с плътни твърди възглавнички. Космите на тялото са много твърди, средни дълги (3 – 4 см.), гъсти. Те трябва да покриват цялата кожа, за да я предпазват от климатични влияния и наранявания. Космите добре прилягат към тялото, но не са гладки. По долните части на крайниците те са по-къси, а върху ушите са твърде гъсти. Дълги кичури косми има на веждите (предпазват очите), на носа (мустаци) и под долната челюст където се образува немного дълга брада. Подкосъмът е къс, мек и гъст. Кожата не е твърде нежна и трябва да приляга плътно към тялото, без излишни гънки. Цветът на космите е различен, но най често е тъмно кафяв, като по тялото може да има бели петна
Екстериор. Сравнително дребно куче с хармонично телосложение. Главата е издължена (до 21 см) и суха, с леко заоблен череп. Стопът е слабо изразен (плавен). Муцуната свършва със заоблен, леко извит нос. При кучета с тъмна козина носната гъба е розова със светла ивица, преминаваща през средата. Челюстите са много здрави и силни (дълги 9 см), с клещовидна захапка. Има средно големи, бистри, светли очи. Ушите са висящи, прилепнали към главата, заоблени, дълги около 14 см и широки в основата до 9 см. Шията е умерено дълга, с много добре развита мускулатура. Гърбът е леко заоблен. Гръдният кош е дълбок и издължен, задницата - леко сплесната. Опашката е дълга, дебела в основата, заострена към края; носи се леко отпусната надолу или хоризонтално, дъговидно извита нагоре. Крайниците са сравнително високи и много силни, добре замускулени. Лапите са стабилни, с плътни възглавнички. Космената покривка е къса, много гъста, с прав и твърд косъм. Окраската варира от червения до жълтия цвят, с черно в основата, като има характерно бяло оцветяване по гърдите, муцуната, врата, крайниците, корема и края на опашката.
Качества и предназначение. Германският брак се отличава със силно развито обоняние, изразен ловен инстинкт и пристрастна ловна упоритост, със силно облайване при преследване на дивеча по „топла " следа. Препоръчва се за отглеждане от ловци, които могат да му осигурят условия за изява на ловните му способности.
Екстериор. Отличава се с изразен полов диморфизьм (различие между мъжките и женските екземпляри). Има средно голям ръст, хармонично телосложение и отлична координация на движенията. Главата е умерено голяма, суха и пропорционална на тялото. Стопът е слабо изразен (плавно преминаващ). Муцуната е дълга, с кафяво оцветена носна гъба и широки ноздри. Челюстите са силни, с ножицовидна захапка. Ушите са високо поставени, умерено дълги, висящи и прилепнали към главата. Очите са средно големи, с тъмнокафяво оцветяване. Шията е средно дълга и добре замускулена. Гръдният кош е дълбок. Гърбът е сравнително къс, с добре развита мускулатура. Крайниците са дълги, прави, добре замускулени. Лапите са овални, с твърди възглавнички и сводести пръсти със здрави нокти. Опашката е високо поставена, в основата дебела и изтъняваща към върха; купира се в ранна възраст. В спокойно състояние е отпусната надолу, а при движение се носи хоризонтално (като продължение на тръбната линия). Космената покривка е груба, твърда и къса. Окраската е едноцветна - кафява, или двуцветна и трицветна - кафява със сиво - кафяви и сиво-бели петна, но задължително главата е кафява. Червеникаво оцветяване е недопустимо .
Качества и предназначение. Курцхарът е много желано ловно куче за лов на разнообразен дивеч. Отлично се поддава на обучение, има спокоен нрав, уравновесена нервна система и се отличава с голямо послушание. Привързва се много към всички членове на семейството и е особено ласкаво с децата, поради което често се използва и за домашен компаньон, но изисква много движение и продължителни разходки.
Екстериор: Муцуната е сравнително дълга, с тъмна носна гъба (при светло оцветените екземпляри е по-светла). Ноздрите са широки, меки и влажни. Ушите са високо поставени, средно дълги, висящи и прилегнали към главата. Очите са кафяви. Шията е дълга, с елегантна извивка, не много замускулена. Гръдният кош е дълбок и широк. Коремът е прибран. Крайниците са прави и дълги, с добре развита мускулатура. Лапите са овални, с плътни възглавнички и сводести пръсти. Опашката е средно дълга, по-дебела в основата и постепенно изтъняваща към края; носи се изпъната (като продължение на тръбната линия). Космената покривка е къса, гладка и фина. Липсва подкосмие. Окраската е бяла, с големи и малки, неравномерно разположени тъмни петна (черни, кафяви, оранжеви, жълти). Рядко се срещат едноцветни и трицветни екземпляри.
Качества и предназначение. Пойнтерът е много издръжливо, лесно привързващо се и отлично поддаващо се на обучение куче. Великолепните му ловни качества го правят една от търсените и ценени ловни породи кучета.
Екстериор. Телосложението е лека удължено и добре замускулено. Главата е пропорционална на тялото, със средно широк череп и слабо изразен стоп. Муцуната е дълга, с клиновидна форма и голяма, черно оцветена носна гъба. Челюстите са много здрави и силни, с ножицовидна захапка. Ушите са високо поставени, малки, V-образни по форма, отпуснати надолу и прилягащи към главата. Очите са малки, бадемовидни, с тъмно оцветяване. Шията е дълга, с много добре развита мускулатура, леко извита. Гръдният кош е средно широк и умерено дълбок. Гърбът е прав, леко издължен, добре замускулен. Поясницата и крупата са средно широки и също силно замускулени. Крайниците са много стабилни, прави, средно дълги и с добре развита мускулатура. Лапите са малки и овални, с твърди възглавнички и събрани сводести пръсти. Опашката е високо поставена, в основата дебела и постепенно изтъняваща към края; купира се в ранна възраст. Носи се по-високо от нивото на тръбната линия, обикновено вирната нагоре. Космената покривка е гладка, твърда, гъста, добре прилепнала към тялото. Окраската е с основен черен цвят, с червени или жълторъждиви петна на муцуната, гърдите, бузите, веждите, вътрешната страна на крайниците и под опашката. Срещат се и екземпляри с тъмнокафява, червена, сиво-черна, жълто-червена и друга окраска, но повече се ценят кучетата с тъмна космена покривка. Допустими са неголеми бели петна на гърдите и лапите.
Качества и предназначение. За ягдтериера е характерна голямата му активност особено при подземен лов (на лисици, язовци), но се използва и за преследване на дивеч по следа (диви свине). Известен е с упоритостта си, голямото желание за борба и неизчерпаемата си енергия. Вродената му смелост и агресивност го правят надеждна охрана на обекти, тъй като е много подозрителен и агресивен към непознати хора. Не е подходящ за отглеждане в домашна обстановка.
Екстериор. Силно, мускулесто, активно ловно гонче, с хармонично телосложение и средно едри размери. Главата е издължена, с плоско широко чело, без бръчки при спокойно състояние. Има изразен стоп. Носната гъба е черна или кафява, хармонираща с цвета на очите: при черни очи трябва да е черна, а при очи с цвят на кехлибар - кафява. Ушите са средно големи, висящи. Крайниците са много добре замускулени. Лапите са овални и компактни, със здрави и еластични възглавнички със сводести пръсти, между които има косми. Опашката е нито високо, нито ниско поставена, дебела в основата и постепенно изтъняваща към края, като се носи леко запита към върха. Космената покривка е къса, оцветена от светложълто до червеникаво-жълто. Главата, тялото, крайниците и опашката трябва да бъдат с еднаква окраска, като се допускат само неголеми бели петна на гърдите и по-тъмно от основния фон оцветяване на муцуната и ушите.
Качества и предназначение. Риджбeкът е изключително спокойно, с уравновесена нервна система и издръжливо куче, което рядко лае. Обича леността - с часове може да спи и да се припича на слънце или до печката, което създава грешна представа за флегматичност. При движение то се преобразява - в състояние е мигновено да се превърне в летяща стрела, бързо настигаща заек или друг дивеч. През вековете породата се е развила в две направления - като ловно гонче и като сигурен пазач на първите бели заселници в Южна Африка. Днес риджбекът се ползва с голяма популярност в много страни по света благодарение на спокойния си нрав и прословутата си привързаност и всеотдайност, особено към децата. Неслучайно за него е популярен изразът „Защитава не на живот, а на смърт!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар