Цевта е най-важната част на пушката. От нейното устройство, дължина и изработка зависи в най-голяма степен качеството на ловното оръжие. Цевите се изработват от висококачествени еластични хромникелови стомани. За защита от химични реагенти и съединения, образуващи се след изстрел, както и от външни фактори стените на цевите отвътре са хромирани, а отвън най-често оксидирани.
Дължината на цевите варира, но най-често е в границите 68-76 см. Най-масово използваните серийно производство ловни двуцевки с отварящи се цеви са с дължина на цевите 70-72 см. По-късите цеви имат по-голямо разсейване и по-ниска начална скорост на сачмения сноп. По-дългите цеви правят пушката по-тежка и трудна за прицелване по движещи се цели, тъй като центърът на тежестта се измества напред.
Цевите се състоят от затворен срез, патронници, канал на цевта, дулен срез и мерни прибори. В повърхността на затворния срез са разположени жлебове или монтирани изхвър-гачи (ежектори) за гилзата, които улесняват презареждането. Патроните се поставят в цевите в т. нар. патронници. Те са с по-голям диаметър от канала на цевите. Тяхната дължина е най-често 70 мм, но зависи и от калибъра на пушката. По-рядко вече се произвеждат оръжия с патронници 65 мм или дори по-къси от тях. Ловните пушки с патронници с дължина 76 мм са предназначени за стрелба с патрони тип „Магнум". Преходът между патронниците и канала на цевите е плавен, коничен или парабо-личен с дължина 1,5 - 5 мм в зависимост и от калибъра на оръжието. Много важно е да се знае и спазва съответствието на дължината на патронника и дължината на патрона. При произвеждане на изстрел от патрон с по-голяма дължина на гилзата от тази на патронника върхът на гилзата попада в прехода към канала на цевта, което увеличава чувствително налягането. Това е нежелателно и опасно и за пушката, и за ловеца. Обратният вариант на по-къс патрон от патронника не е опасен, но изстрелът е неефективен, защото се губи част от началната енергия и скорост на сачмите. Стоманите на патронниците са с увеличен диаметър и здравина, тъй като там се развива максималното налягане при изстрел. Стандартните ловни пушки са пригодени и тествани да понасят налягане до 650 кгс/см, а спортните гладкоцевни ловни пушки - до 850 кгс/см.
Каналът на цевта е цилиндричен с минимално стеснение към дулния срез. Пушки с такова устройство на цевта се наричат цилиндрични. Те са предназначени за стрелба на близки разстояния 15 - 25 м, при които има по-голямо разсейване на сачмения сноп. Използват се при лова на пъдпъдъци, горски бекаси, бека-сини, при определени условия на гургулици. Когато цевите се стесняват на разстояние между 1,5 - 6 см от дулният срез с повече от 0,1 мм, пушките се наричат шокови. Дулните стеснения могат да бъдат конични, параболични и комбинирани. Чрез тях се постига разтегляне на сачмения снаряд и по-голяма групираност и далекобойност на сачмите спрямо пушките без шокове. Стеснение с 0,25 мм се нарича слаб шок или подобрен цилиндър, с 0,5 мм - полушок, с 1 мм - пълен шок, и с 1,2 - 1,3 мм - силен шок. Нежелателна и даже опасна е стрелбата със стандартни ловни куршуми през цеви със силен шок. Има гладкоцевни пушки, при които шоковото стеснение е с винтово набраздяване с дълбочина 0,4 мм и дължина до 14 см - тип „Парадокс". Те са предназначени за стрелба с оловни куршуми по едър дивеч на разстояния 100 - 120 м, но у нас нямат широко приложение. Най-често при ловните двуцевки едната цев е полушок, а другата -пълен шок. Това дава възможност на ловеца да избира първия изстрел в зависимост от разстоянието за стрелба. Това са най-масово разпространените двуцевки за лов на различни видове дивеч у нас. За някои от тези хмодели ловни оръжия се предлага и допълнителен комплект цеви с дължина 68 см, с цилиндрично просвредляване предимно за лов на птици. В последно време с цел универсализиране на ловната пушка за стрелба по различни видове дивеч, на различни разстояния и при различни методи на лов, редица фирми предлагат пушки със сменяеми шокове. Смяната на шоковите втулки е лесна, бърза и може да става и по време на лов. Тези модели навлизат все по-масово на пазара въпреки значително по-високата им цена.
Калибърът на гладкоцевните пушки се определя от броя на сферичните топчета, които могат да се излеят от един фунт олово (453,6 г) с диаметър, равен на диаметъра на канала на цевта между патронниците и шоковите стеснения. Това означава за 12-ти калибър 12 броя топчета, за 16-ти калибър - 16 топчета, и т. н. Колкото по-малък е калибърът, толкова по-голям е диаметърът на цевите и обратно. Известни са гладкоцевни пушки с калибри от 4-ти до 36-ти. Най-масово използваните ловни пушки са с 12-ти, 16-ти и до известна степен 20-ти калибър. Малките калибри - 4-ти и 8-ми, са били използвани в миналото в Русия, САЩ, Канада за стационарен лов от брега или от лодка на водоплаващи птици. Днес използването им е ограничено и дори в повечето страни забранено. Големите калибри - 28-ми, 32~ри, продължават да имат и сега ограничено приложение при лова на птици и дребни хищници на близки разстояния.
Върху цевите са разположени и мерните прибори. При глад-коцевните ловни пушки те са много прости и се състоят от мерна планка и мушка или само мушка. Мерната планка може да бъде тясна (5 - 6 мм) или широка (8 -10 мм), плътна или вентилируема. Стрелбата с пушка с мерна планка е по-лесна и прецизна, отколкото само с мушка. Мушката е разположена на около 1 см от дулния срез и може да бъде обикновена - с диаметър 1 - 2 мм, широка - с диаметър 3 - 4 мм, цветна или фосфоресцираща. Много често мушките са сменяеми в зависимост от условията на ловуване и личните предпочитания на ловеца.
Затворната глава служи за съединяване на цевите с приклада и за произвеждане на изстрел. Тя затваря много плътно затворния срез на цевите и дава надеждност и сигурност на ловеца при стрелба. В нея са разположени затворът, ударно-спусковите механизми и предпазителите за стрелба. Закрепването на цевите с главата при пушките с разглобяеми цеви става по най-различни начини. Най-често в основата на различните модификации стоят подцевните куки, шарнирният болт и Гринеровият болт, допълнени с шлици, подсигурителни болтове и т.н. В затворната глава са разположени и ударните чукчета, ударните игли, пружините и спусъците. При ловните двуцевки и трицевки се използват предимно два спусъка с възможност за избор на изстрел от всяка цев. Все по-често се произвеждат двуцевни пушки с един спусък, също с избирателна възможност за улеснение и по-бърза стрелба. Предпазителят обикновено е разположен отгоре върху затворната глава или непосредствено до спусъчната скоба. Това са най-удобните места за бързо отключване и произвеждане на изстрел с палеца или показалеца на ръката, с която се стреля. Най-често предпазителите са автоматични и при всяко презареждане блокират спусковия механизъм.
Полуложата е разположена отдолу на цевите, непосредствено пред затворната глава. Чрез лостова система тя служи за презареждане на ударио-спусковия механизъм, за зареждане на изхвъргачите (ако оръжието има такива) и за по-лесно насочване на пушката към целта. При ловните автомати в полуложата се намира и магазинът за патроните, В него най-често могат да се поместят до 5 патрона. Напоследък в някои страни в Европа се наблюдава тенденция за ограничаване на патроните в магазина до 3 броя.
Прикладът е тази част на пушката, от която в най-голяма степен зависи точността на произведения изстрел. При класическите оръжия и модели се произвежда от дърво - орех, бук и по-рядко други, но има и пушки с пластмасови или други полимерни
приклади. Прикладите биват три типа: прав, полупистолеген и пистолетен. Най-масови и удобни са пистолетните приклади. При избора на пушка всеки ловец трябва да се съобрази с най-важните параметри на приклада, които обуславят лесно и бързо прицелване и точна стрелба, а именно - дължина на приклада, дължина и обиколка на шийката му (удобна ръкохватка), вертикално отклонение спрямо оста на цевите (наведен или изправен приклад) и хоризонтално отклонение спрямо оста на цевите (странично отклонение), Прикладът е подходящ и пушката е удобна, ако след неколкократно енергично прикладване и плътно прилепване на бузата към гребена на приклада, зеницата на окото се плъзва по мерната планка и мушката каца в средата на планката. Ако с всяко прикладване ловецът не вижда мушката или я вижда отстрани или много отгоре, не е необходимо да привиква с тренировки към такъв приклад. Това ще му донесе разочарования по време на лов. По-добре е да избере подходящ приклад или бързо да направи корекции на основните параметри.
Дължината на приклада трябва да е равна на ла-кътната става, като спусъкът е необходимо да попада около първата свивка на показалеца, с
който се натиска спусъкът. Дължината може да се коригира лесно чрез поставяне на задтилък или скъсяване на приклада, но изменение на отклоненията при неудобен приклад трябва да прави само специалист оръжейник.
Най-подходящите и масово използваните гладкоцевни пушки у нас са надценките с шок и полушок, 12-ти калибър. Те могат да се използват за лов на всички видове дивеч и особено ако са със сменяеми цеви или сменяеми шокове, са универсални в приложението си при различни методи и условия на лов.
Ограничено приложение и в бъдеще ще имат едноцевните еднозарядни пушки (текове) и едноцевните магазинни пушки с ръчно презареждане (помпи). При тях ловецът няма избор на патрон, а е длъжен да изстреля заредения в цевта, независимо от вида дивеч и разстоянието до него. Презареждането при тези видове пушки е сравнително бавно, а при магазинните то отнема много внимание и ефективността от стрелбата по бързо бягащ или летящ дивеч е много ниска. Гладкоцевните ловни автомати имат по-голямо приложение и са подходящи за лов на различни видове дивеч само ако са със сменяеми шокове. Основният им недостатък спрямо двуцевките е невъзможността за избор на първи изстрел. Това ги прави много специализирани към определен вид дивеч по време на лов. Друг недостатък е честото засичане на затвора при презареждане при неподходящо подбрани патрони, дори и да са фабрично произведени. Понякога има предпоставки и за злополуки, когато ловецът, увлечен в стрелбата, произвежда 4 или 5 изстрела и нарушава указания му сектор за стрелба. Наблюденията сочат, че най-висока ефективност при стрелбата с ловен автомат има до третия изстрел. Следващите най-често водят само до нараняване на дивеча, особено ако е бързо бягащ или летящ вид.
При избора на пушка ловецът трябва да прецени вида, калибъра устройството и дължината на цевите в зависимост от основните видове дивеч, на които ще ловува, методите на лов, които той предпочита, и не на последно място личните си предпочитания и финансовите възможности.
Ловният гладкоцевен автомат се различава от помпата по това, че презареждането (изхвърлянето на изстреляната гилза и вкарването на нов патрон в цевта) се извършва автоматично, без намесата на стрелящия. Това обуславя неговата висока техническа скорострелност, превишаваща повече от 3 пъти тази на помпите. Макар и с не толкова голяма разлика (в някои случаи дори незначителна), в ефективната скорострелност автоматът отново изпреварва помпата.
Съществуват два начина за задвижване на затвора, които обуславят две системи на презареждане при ловните автомати:
1. Презареждане чрез използване енергията на отката.
При тази система за задвижване на затвора се използва енергията на отката, която се получава при изстрела. Разпространена е сравнително рядко, тъй като не работи добре с различни видове боеприпаси. При домашно снарядвани патрони, и особено при такива с по-слаб заряд, засечките са нещо нормално. Притежателите на руски автомати МЦ-21, които презареждат чрез използване на енергията на отката, вероятно помнят множество случаи, при които дивечът си е отишъл жив и здрав само и единствено по вина на оръжието.
По този начин зареждат и автоматите на нашумялата напоследък у нас италианска фирма "Бенелли", чиито оръжия са сравнително евтини и с добро качество. Те са с усъвършенстван механизъм и засичат сравнително рядко, но все пак не са толкова надеждни, колкото автоматите, презареждащи на приниипа на отвеждане на част от барутните газове.
2. Презареждане чрез използване енергията на част от барутните газове.
Тази система е далеч по-съвършена от първата и се използва от всички съвременни автомати от среден и висок клас. При нея задвижването на затвора става чрез използване на енергията на част от барутните газове, които се отвеждат от цевния канал чрез специален малък отвор в стената на цевта. След като преминат през отвора, газовете влизат в цилиндър с бутало, подобно на това в двигателите с вътрешно горене. Движението на буталото се предава на затвора и така се извършва презареждането. Автоматите, които презареждат чрез използване на енергията на част от барутните газове, са много надеждни и дават засечки сравнително рядко. Обикновено работят безупречно с фабрични патрони. При използване на домашно снарядвани патрони съшо работят много добре, стига използваните гилзи да не са раздути или с повреден ръб на металната гривна. Много важно предимство при този вид автомати е наличието на специална клапа, която изпуска част от газовете, навлизащи в буталото при увеличаване на налягането над необходимото за презареждане. Така, чрез регулиране на тази клапа, пушката може да бъде настройвана за оптимална работа с различни по силата на заряда, съответно даваши различно налягане патрони. Това означава, че след като пушката се настрои за определен вид боеприпаси, е желателно да се стреля само с такива. Разбира се, разликите в налягането при правилно снарялени патрони са минимални, но в практиката често се налага използване на различни по сила патрони. Така например, за лов на дребни птици (например пъдпъдъци) много ловци снарядват патрони с намалени заряд и снаряд от съображения за икономии, които обаче са напълно ефективни за този лов. В този случай клапата трябва да бъде регулирана така, че да изпуска по-малко газове. Ако обаче с така регулирана пушка стреляте патрони за едър дивеч, които имат завишен заряд и максимално налягане, рискувате да повредите буталото или затвора на оръжието. Така че, внимавайте с регулировката на клапата.
След всичко казано за ловните автомати може би вече разбирате зашо помпата е много по-сигурна и непретенииозна от автомата, поради което е предпочитана за отговорни задачи като охрана и лов на едър дивеч.
Като бе споменато по горе, все повече ловни оръжия биват оборудвани със сменяеми шокове (полишокове или дулни наставки). При автоматите и помпите тенденцията е полишоковете да станат стандартна част от оръжието, независимо от неговия клас и съответно - цена. Наличието на сменяеми шокове отчасти компенсира недостатъците, породени от единичната цев, но пък прибавя към цената на оръжието значителна сума.
Световно известни имена в производството на автоматични гладкоцевни оръжия са Ремингтон, Сент-Етиен, Берета, Бенели, Уинчестър, Броунинг, Фабарм и други.
Първо трябва да бъдат направени някои уточнения относно терминологията. В по-старите книги на оръжейна тематика с понятието "полуавтомат" се означават самозарядните пушки, а помпите или се наричат просто "помпи", или изобшо не се говори за тях. За съжаление, почти всички съвременни издания допускат тази грешка и заблуждават своите читатели. Едва ли някой от авторите на тези издания се е замислял при употребата на думите "полуавтомат" и "автомат", защото дори чисто българското значение на думите не съответства на досегашната им употреба. Не може пушка, която презарежда напълно автоматично, без никакво участие на стрелеца, да бъде наричана полуавтоматична! Това са термини, взети наготово от руската литература и практика и наложени след Втората световна война в нашия език от некадърни и некомпетентни по оръжейните въпроси "военни" преводачи, вероятно за да се отличи оръжието, стрелящо на единичен огън от това, способно да стреля на автоматичен. За последното обаче си има съвсем точни наименования — картечен пистолет и картечница.
Такова несъответствие няма в нито един от западноевропейските езици. Там полуавтомат е помпата, а автоматът си е автомат. Затова в изложението по долу ще се придържаме към европейските и световни норми.
Какво представлява помпата и зашо тя е полуавтоматична пушка? По същество, нейното устройство е много близко до това на автомата, но презареждането става с косвеното участие на стрелеца. Косвено, защото стрелящия няма пряк контакт с изстреляната гилза, затвора или патрона, който се вкарва в цевта. Неговото участие се състои в задвижването на полуложата, съответно на затвора, който от своя страна изтегля изстреляната гилза от цевта и вкарва нов патрон в патронника. При автоматичните пушки за задвижване на затвора и презареждане се използва част от енергията на барутните газове или тази на отката.
Магазинът на повечето помпи е тръбен и се намира под цевта. При ловните варианти побира не повече от 4 патрона (плюс един в цевта), тъй като в повечето развити страни съшествува ограничение за автоматичните и полуавтоматичните оръжия за ловни цели да бъдат снабдени с магазин за максимум 5 последователни изстрела. При моделите за охрана или при тези, предназначени за армията и полицията, магазинът може да побира до 12 патрона, а в отделни случаи - и повече. Това обаче увеличава значително теглото им в заредено състояние, особено при по-големите калибри. Някои любители на оръжията, гледали прекалено много американски филми, си мислят, че помпата е някакво свръх мошно оръжие, което е способно да нанася многократно по-големи поражения от всяко друго огнестрелно оръжие. Всъшност, показаното във филмите е нереално, а помпата си е най-нормална гладкоцевна пушка. Нейните балистични качества не се отличават ни най-малко от тези на другите пушки със съшия калибър. Вероятно вече се питате: зашо тогава помпите са предпочитани от охранителите и силите на реда?
Наистина, гладкоцевните помпи калибър 12 са без конкуренция в тези области, сравнени дори и с картечните пистолети. Причината е комплекс от положителни характеристики, но на първо място е високата надеждност на това оръжие. Всъщност, помпата е най-сигурната система от всички многозарядни оръжия. Вероятността за получаване на засечка по вина на оръжието (а не на патрона) е далеч по-малка, отколкото при най-модерните картечни пистолети и автоматични пушки. Наред с това, помпата притежава добра ефективна скорострелност, сравнима с тази на повечето автоматични пушки.
Забележете, че става дума за ефективна скорострелност, която е броят изстрели за единица време, които могат да бъдат изстреляни ефективно в целта. Друг показател е техническата скорострелност, който показва броят изстрели, които оръжието е способно да произведе за единица време (най-често се използва минута). По тази показател, в който ефективността на стрелбата (точността на попаденията) не се взема под внимание, помпите стоят далеч зад автоматите, но това съвсем не ги прави по-лоши при практическото им използване, независимо дали става дума за охрана или лов.
Помпата е отлично оръжие за лов. Един добре овладял и свикнал с оръжието стрелец може да постигне значителна скорострелност, която по ефективност отстъпва само на двуцевката и отчасти (само по техническа скорострелност) на ловния автомат. Особено подходяща е при лов на едър дивеч, поради възможността да се възпроизведе поредица от сигурни и бързи изстрели. За съжаление, както при всички магазинни пушки, помпата изстрелва патроните само в реда, по който са наредени в магазина.
В Европа водещи производители на помпи са едноименните заводи в град Сент-Етиен във Франиия, които обаче не са много добре познати на българските ловци, главно заради високата им цена. Разбира се, има и много други производители, чиито оръжия са ниво над средното. В Турция например се произвеждат помпи със съвсем приемливо отношение качество/цена. Много добро качество имат и оръжията, произведени в Италия -марки като Берета" и "Бенели" се ползват с добро име сред ловците в иелия свят.
Става въпрос за еднозарядна, едноцевна пушка. В категорията не влизат полуавтоматичните, автоматичните и нарезните оръжия с една цев.
Отличителната черта на това оръжие е наличието само на една цев. Пушката е еднозарядна, което значи, че се зарежда и едва след като патрона бъде изстрелян, в патронника може да бъде зареден нов. Поради това ловната едноцевка е с изключително ниска скорострелност. Това е нейният основен и най-непривлекателен недостатък, макар и не единствен.
В миналото ловните едноцевки бяха разпространени много широко, главно заради ниската цена и заради това, че можеха да се купят от почти всеки магазин, докато по-модерните двуцевни оръжия и особено надцевките, се намираха много трудно. По-възрастните ловци със сигурност си спомнят колко трудно беше да намериш двуцевна пушка-надцевка, та макар и от най-нисък клас.
Най-разпространени сред българските ловци са руските едноцевки ИЖ-18. До 1989 година най-високата им цена беше 45 лева, което ги правеше достъпни на практика за всеки ловец. Днес цената на нова руска едноцевка е около 150 шатски долара, което е твърде много за скромните й възможности.
Едноцевните, еднозарядни ловни пушки имат следните важни предимства:
- Стабилен бой. Поради свободното вибриране на цевта по време на изстрел, пушките с една цев имат по-равномерно разпределение на снаряда в битата плош. От това следва възможността да се получава по-разтеглен и кониентриран съчмен сноп, следователно по-голяма далекобойност. При стрелба с куршуми имат доста по-добра точност от пушките с две цеви. Това важи съшо и за полуавтоматичните и автоматичните пушки.
- Ниско тегло. Макар, че този показател е от значение само при определени видове лов, той съвсем не е маловажен и трябва да се отчита при избор на оръжие. В определени случаи обаче ниското тегло е недостатък заради значително по-големия откат при изстрел.
- Непретенциозен, опростен и много здрав механизъм, който почти не се нуждае от поддръжка. Поради малкото на брой части последните се произвеждат със значително преоразмеряване, което води до висока надеждност и дълготрайност.
- Изключително здрава цев. Пак поради възможността за преоразмеряване, цевта на едноцевната пушка се прави доста по-усилена (с дебели стени), поради което издържа на много по-високи налягания от цевите на двуцевките, които се произвеждат максимално тънки и леки. Вече почти всички едноцевки се произвеждат във вариант "Магнум" (с патронник 76 мм и предназначени за номинално налягане 1200 атмосфери).
Наред с всички изброени предимства, ловната едноцевка има един огромен недостатък - невъзможност бързо да се възпроизведе втори изстрел, а това често става причина дивечът да не бъде поразен.
Тя може да бъде с хоризонтално или вертикално споени цеви. В първия случай се нарича "успоредка", а във втория - "надцевка".
Двата вида двуцевни пушки често са обект на сравнения в ловните среди и като че ли, поне в нашата страна, преобладават предпочитанията в полза на надцевките. Наистина, надцевката има определени предимства пред успоредката, но те не са решващи за резултата от стрелбата при обичайното използване на оръжието. Един опитен стрелец може да постигне с успоредка абсолютно същите резултати, които би постигнал и с надцевка. Твърденията, че надцевките имат по-добър бой, по-висока начална скорост на снаряда, по-голяма плътност на съчмите в битата плош и т.н. са напълно необосновани.
Балистичните качества на едно оръжие, в случая двуцевно, зависят само и единствено от качеството на изработка на цевите и начина на спояването им.
Така например, пушките с плътно споени цеви имат малко по-лоши показатели от тези с разстояние помежду им. Плътно споените цеви не могат да вибрират свободно и това оказва влияния върху точността на стрелбата с куршуми и разпределението на съчмите в мишената. Тези отклонения обаче са толкова незначителни, че е трудно да бъдат установени без спеииална апаратура и поради това нямат практическо значение. При пушките с хоризонтално споени цеви, последните вибрират по-силно, отколкото тези на надцевките.
Единственото изявено предимство на надцевката, заради което си заслужава да бъде предпочетена (в някои случаи), е в по-голямото поле на видимост при прицелване. То оказва влияние най-вече при стрелба по бързо движещи се цели. Затова, надцевките са предпочитани при лов на пернат дивеч и особено при различните дисциплини на ловната стрелба. Разбира се, това съвсем не значи, че успоредките са много по-лоши. Разликата е минимална.
С двуцевка могат бързо да бъдат дадени два последователни изстрела. При повечето модели това става с два спусъка, като обикновено първият е за долната или дясната цев, а вторият — за горната или лявата. От това правило има изключения, макар и рядко. Такъв е случаят с доста разпространените чешки оръжия от серията BRNO ZH, които се продават с един или няколко чифта гладки и комбинирани цеви. При по-старите от тези пушки спусъците действат обратно на обичайното заради нарезната цев, която при този модел е разположена най-често отгоре. Новите оръжия от тази серия са с нормално действие на спусъците - с първия спусък се задейства долната цев.
Много от новите модели двуцевки се предлагат само с един спусък, чрез който с последователно натискане се задействат двете цеви. Повечето от младите и неопитни ловци предпочитат оръжията с един спусък заради неговото бързодействие, но в определени случаи той ограничава възможностите на двуцевката. Двуцевните пушки с два спусъка имат едно неоспоримо предимство, с което в много случаи превъзхождат дори многозарядните полуавтомати и автомати. Това е възможността в двете цеви да се поставят различни патрони и да се изстрелят в произволна последователност, в зависимост от ситуацията. При автоматичните и полуавтоматичните пушки това е невъзможно, защото патроните се изстрелват винаги в последователността, в която са поставени в магазина (пълнителя).
От този недостатък страдат и двуцевките с един спусък, макар че при много модели проблема е решен с монтиране на допълнителен бутон, чрез който може да се смени реда на задействане на цевите. Това обаче забавя стрелбата, тъй като освен с предпазителя, трябва да се борави и с още един превключвател. Срещат се и варианти, при които обръщането на реда на стрелбата става чрез избутване на спусъка напред. Този вариант, характерен за руските ИЖ, е още по-неудачен, защото, освен че е неудобен, при често обръщане на задействането може да се получи объркване и в един момент да не знаете с коя цев ще произведете първия и с коя втория изстрел.
В нашата страна 90% (може би и повече) от двуцевките са руски, от марките ИЖ, производство на заводите ИжМаш в гр. Ижевск и ТОЗ, произвеждани в оръжейните заводи в гр. Тула. Макар че не блестят с особено качество и изящност, поне на външен вид, тези оръжия са много широко разпространени поради простата причина, че допреди десетина години други в магазинната мрежа нямаше. И днес много от ловците ги предпочитат заради това, че са сравнително евтини, устойчиви на корозия и със сравнително добри балистични характеристики. Обикновено са снабдени с долна (дясна) цев полушок (0,55—0,65 мм) и горна (лява) цев шок (0,90—1,00мм), което е една универсална комбинация, позволяваща употреба на оръжието с всички видове боеприпаси без калибрени куршуми. Отвътре цевите са покрити с висококачествено хромово покритие, което ги пази от корозия и износване. Ефектът от покритието е такъв, че е възможно (в зависимост от режима на ползване) пушката да бъде смазвана отвътре само веднъж след края на сезона, без да се появи и следа от корозия. Много ловци, притежавали руски пушки и закупили по-късно други, остават изненадани от бързото корозиране при последните.
Доста често срещани пушки у нас са и чешките Zbrijovka. Те са сравнително евтини оръжия, но с много високи балистични качества, доближаващи се до тези на оръжията от висок клас с неколкократно по-високи цени. Единственият им недостатък е слабата устойчивост на корозия, което налага честа поддръжка (задължително смазване след всеки излет) и надлежно съхранение.
В магазините вече могат да се намерят гладкоцевни пушки, произведени от най-различни, познати и непознати фирми. В повечето случаи за качеството може да се съди по цената, но има и фрапиращи изключения, когато добри пушки се продават на ниски цени или обратно. Чешките оръжия например, както бе казано по-горе, предлагат много високо качество срешу сравнително ниска цена.
Сред лидерите в производството на гладкоцевни ловни оръжия са "Меркел" - Германия, "Наиионална фабрика за оръжие Броунинг" - Белгия, "Сент-Етиен" - Франция, "Пиетро Берета" и "Антонио Золи" -Италия, "Збрьовка" - Чехия и други. В Русия съшо се произвеждат гладкоцевни оръжия с високо качество. Такива са например много от моделите с марка МЦ, които са на световно ниво. Свидетелство за това е факта, че много от световно изявените състезатели по спортна
Ловните карабини са предназначени и регламентирани за лов на едър дивеч. Стрелбата се води само с куршуми.
Ловните карабини се състоят от цев с мерни прибори, затвор и приклад. Цевите на ловните карабини са изработени от високоякостни стомани с увеличена дебелина. При изстрел в патронника и цевта се развива налягане от 3000-4000 кгс/см, което е 5 - 8 пъти по-голямо, отколкото при гладкоцевните пушки. Дължината на цевта на ловните карабини най-често е 54, 58, 60 до 65 см. Каналът на цевта не е гладък, а набразден винтообразно. Между браздите са оформени изпъкнали полета. Техният брой е от 4 до 6, много рядко 8. Това устройство на цевта придава въртеливо движение на куршума, устойчив полет и голяма далекобойност и точност. Калибърът на ловната карабина се определя от разстоянието между две срещуположни полета и се означава в милиметри. В Америка и Англия калибърът се означава с части от инча (2,54 см). Така например калибър 22 в Англия е равен на 222 в САЩ и е около 5,6 мм. Калибър 30 е равен на калибър 308 или около 7,62 мм. Към калибъра задължително с друга цифра се означава дължината на патронника в милиметри - 7x57; 7x64; 7,62x54; 8x68 и т.н.
Върху цевта са разположени прецизно изработени мерник и мушка. С тях може да се води точна стрелба до 100-120 м. При редица модели мерникът може да се настройва лесно за стрелба на конкретни разстояния - 50 м, 100 м. На всички ловни карабини е възможно да се монтира и оптически мерник, с който точността се повишава значително, дори и на разстояние 200-250 м. Над тази дистанция с оптически мерник точен изстрел могат да произведат само много опитни ловци. Оптическите мерници са най-различни видове с различни увеличения и зрително поле. Първата цифра в означението на оптическия мерник е кратността на увеличението, а втората е ъгълът на зрителното поле. Най-масово за лов се използват 4x32; 6x42; 8x56, както и оптики с променливо
увеличение 3-6x42; 3-9x56 и др. Голямото увеличение невинаги е предимство и се използва само при стрелба с опора. Най-бързо и лесно окото на стрелеца се адаптира към увеличение 4-6 пъти. С помощта на оптическия мерник може да се определя и приблизителното, и точното разстояние до дивеча. Някои скъпи модели имат електронен далекомер и върху окуляра се отчита точното разстояние. Обикновено с оптически мерник пушката се настройва за точна стрелба на 150 м, което позволява добър изстрел без корекции между 140-180м. Тази особеност зависи и от калибъра, и теглото на използвания куршум.
Патроните за ловни карабини имат метална гилза с капсул, барутен заряд и куршум. На дъното на гилзата е посочен калибърът. Първата цифра показва диаметъра на куршума, който съответства на диаметъра на канала на цевта, а втората цифра
- дължината на гилзата, съответстваща на патронника на цевта. С буквени означения като К (от немското Капе! - ръб, венец) се показват формата на дъното на гилзата и начинът на презареждане на пушката. Например 7x65 К означава гилза, предназначена за карабина с отварящи се цеви. Липсата на буквени означения показва гилза с жлеб, предназначена за магазинни карабини с ръчно или автоматично презареждане. С буквата 8 се указва подсилен заряд и завишен диаметър на куршума.
Куршумите за ловна карабина са най-различни модели и форми. Дори за един и същи калибър производителите предлагат различни по тегло, форма и конструкция куршуми. Това се прави с цел една и съща карабина да се използва за лов на различни видове дивеч. Най-общо куршумите се разделят на следните видове:
1. Непроменящи формата си при попадение. Това са остро върхи куршуми с плътна обвивка и оловно ядро» Те са предназначени главно за хищници с ценни кожи, които пробиват и не разкъсват. Използват се за малките калибри - 5,6 мм, 222; 223.
2. Деформиращи се куршуми. Те са с различна конструкция, най-често с оголен оловен връх със заоблена форма. При попадение връхната част на куршума се сплесква и придобива форма на гъба. Тези куршуми обикновено не пробиват дивеча и оставят цялата си поразяваща енергия в него, като предизвикват силен шок и смърт. Предназначени са за едри животни, устойчиви на изстрел - дива свиня, благороден елен, вълк, мечка, и се използват за калибри от 7 мм, 7,62 мм, 8 мм, и 9,3 мм.
3. Полуразруша-ващи се и разрушаващи се куршуми. При тях чрез най-различна конструкция, обвивки и съчетание на метали с различна здравина и якост се предизвиква разрушаване на част или на целия куршум при попадение. Подходящи са за лов на сърна, елен лопатар, муфлон, приплоди на дива свиня и дребни хищници. Използват се за почти всички калибри.
При лова на едър дивеч ловецът трябва да подбере патрони, чиито куршуми носят необходимата енергия и поразяваща сила за сигурно и моментно умъртвяване. Поразяващата енергия е функция на масата на куршума и скоростта, с която се движи. Смята се, че в момента на попадението енергията в джаули трябва да е поне 10 пъти по-голяма от масата на животното. Всички производители на ловни патрони дават върху опаковките им много информация за тегло, форма и предназначение, скорост и енергия на куршума на различни дистанции. Другото много важно условие е да се подбере такъв куршум, който да предаде цялата поразяваща енергия в тъканите, без да отлита или да прави повърхностни рани. Не бива, разбира се, да се използват много мощни патрони, за да не разкъсват, разчленяват трупа, което се случва най-често при лов на сърни.
При изстрел с ловна карабина куршумът излита с много
висока начална скорост от - 760 - 1200 м/ сек. Траекторията на куршума не е права линия. В зависимост от настройката на оръжието за точна стрелба, калибъра и теглото на куршума, първоначално той лети над прицелната линия и точка. На разстоянието, на което е настроено оръжието с мерните прибори -100,150 или 200 м, куршумът пресича прицелната линия и започва да пада под нея. За всеки калибър и куршум под оптимално прицелно разстояние се разбира това, на което куршумът не се отклонява от прицелната линия с повече от 2 см, и не е необходимо да се правят корекции при стрелбата. Ето защо при използване на оптически мерник настройката за стрелба е около 150 м, а без оптически мерник - около 100 м. Използването на карабината за стрелба на разстояния, за които тя не е настроена, води до пропуски или нараняване на животните. При стрелба на стръмни терени куршумите падат бързо под прицелната линия, когато се стреля надолу, и остават по-високо над прицелната линия, когато се стреля над 45 градуса по склона нагоре. Далечината, на която отлита куршумът под ъгъл 20-30 градуса, в зависимост от калибъра може да достигне 4000 м.
Напоследък се наблюдава повишен интерес от българските ловци към ловните карабини. По-долу Ви запознаваме с основните модели продавани у нас.
Системите, на базата на които се изработват ловните карабини, са няколко: със затвор към спусковата скоба - т. нар. "Lever Action", с болтов затвор, полуавтоматични, тип помпа, чупещи се, по подобие на ловните гладкоцевни пушки.
Карабините, които се зареждат с помощта на лост, прикрепен към спусковата скоба (с-ма Lever Action), са рядко срещани на българския пазар. Повечето от нас са ги виждали в уестърните, в които те непременно се използват. Българският ловец притежава обикновено карабина "Марлин 336" кал. 30-30. Оръжието е много компактно и маневрено и при определени навици на стрелеца отстъпва по скорострелност само на самозарядните карабини. Това се отнася за всички карабини "Lever Action". Дължината на "Марлин" е 98 см, на цевта 51 см, магазинът побира 6 патрона, а теглото на оръжието е 3,2 кг. Причината този тип карабини да не бъдат разпространени в България е тази, че се произвеждат отвъд океана и вносът им е доста проблематичен, а и обикновено се изработват в калибри, популярни на американския пазар.Най-разпространени не само у нас, а и по света са карабините с така наречения болтов затвор. Почти всичките използват в чист или преработен вариант система "Маузер" от 1898 г. При нея със завъртането на затвора около оста му и при движението му назад се изважда празната гилза (или неизстреляният патрон), а при обратното движение се вкарва нов патрон в цевта, взвежда се ударникът и се заключва затворът. Някои фирми произвеждат карабини с болтов затвор, който се движи само напред и назад, без да се завърта около оста си. Такива са "Браунинг Ацера", "Маузер М96", "Хайм СР 30", "Блазер Р 93". Но най-разпространени си остават карабините, произведени по класическата схема. Най-достъпни са карабините на "Збройовка-Бърно" - моделът М 98. Оръжието е произведено по класическата схема на "Маузер М 98" в калибър 7 х 64; .270 Win.; 30-06; 7 Rem.mag.; 300 Win.mag. Магазинът побира 3 или 4 патрона в зависимост от калибъра, дължината на цевта е 605 мм, а теглото на оръжието 3,3 кг. Произвеждат се в два варианта: стандарт и лукс. За по-заможните български ловци интерес представлява производството на фирмата "Щаер - Манлихер". Австрийците произвеждат оръжие отпреди повече от 100 години, така че високото качество на оръжията им не може да изненада никой. Карабините "Щаер" се произвеждат в почти всички извести европейски и американски калибри, като се започне от 223 Rem. до 9,3ґ62 и 8ґ68. Карабините са с дължина на цевите от 51 и 60 см за обикновените калибри и 65 см за вариант "Магнум". Най-интересният модел на фирмата е "Щаер Манлихер Скаут". Оръжието се произвежда с изцяло синтетични приклад и ложа, обикновено в сив или черен цвят. В приклада е поместен резервният пълнител. Предната част на полуложата е изработена от две части, които могат да се отварят напред и по този начин служат за двунога, като така се постига по-добра опора за оръжието и оттам се подобрява точността му. Произвежда се в два калибъра - 223 Rem. и 308 Win. Общата дължина на карабината е само 98 см, а на цевта - 48, 5 см. Отгоре са монтирани мерник и мушка, които се прибират в специални легла, когато не се използват, както и специална база за монтиране на оптически мерник.
Друг интересен модел е "Про Хънтър" на същата фирма. Това е оръжие за професионален лов със специално оформени приклад и ложа от устойчива на удари и лоши атмосферни условия пластмаса. Оръжието се произвежда във всички стандартни за фирмата калибри и дължини на цевите 51 или 65 см.
Повечето фирми предлагат различни видове ложи за своята продукция. Обикновено това са стандартни - дървени и синтетични, а по поръчка - и с луксозна дървесина. Спорен е въпросът, кой вид е за предпочитане. Оръжие с дървен приклад и ложа е по-красиво, но пък синтетичният е по-практичен.
Някои фирми, като "Блазер" и "Зауер" например, предлагат и сменяеми цеви за своите модели. По този начин ловецът свиква с едно и също оръжие, сменяйки цевите има и различни калибри, а излиза и по-евтино, отколкото за всеки калибър да се купува съответно отделна карабина.
Друг вид карабини, които се намират на българския пазар, са самозарядните. Те работят на принципа на свободния затвор и газоотводСъс свободен затвор работят единствено карабините кал. 22 с периферно възпламеняване. Всеки друг калибър е твърде мощен за оръжие, работещо по този начин. Най-популярните са "ZКМ 611", "CZ 511" и "Марлин". От тези модели безспорно най-интересен е "ZKM 611". Карабината се произвежда в калибър 22 магнум. Цевта е дълга 52 см, общата дължина на оръжието е 97 см, а теглото - 2,8 кг. Пълнителите са съответно за 6 и 9 патрона. Интересна особеност на карабината е, че с помощта на един болт тя се разглобява на две почти еднакви части, което я прави удобна за транспортиране. От карабините, които работят на принципа на отвеждане на барутните газове, на българския пазар могат да се намерят моделите на "Браунинг", както и руските "Беркут" и "Тигър". Самозарядните карабини "Браунинг" са може би най-добрите в своя клас. Все пак именно тази фирма е измислила този вид оръжие. Предлагат се в два основни варианта: "БАР II" и "Бар II Лайт". Разликата в двата варианта е в теглото на оръжието. "БАР II" тежи около 3,5 кг, а "БАР II Лайт" - около 3,1 кг. Калибрите са 270 Win.; 308 Win.; 30-06; 7 Rem. mag.; 300 Win. mag. Предлага се и калибър 338 Win. mag., но само за по-тежките версии заради по-силния откат. Прикладите и полуложите могат да бъдат дървени (стандартно или луксозно изпълнение) или синтетични (моделът "Сталкер"). Синтетичният вариант е от специална материя, която не позволява ръцете да се пързалят, а на пипане е като гладко кадифе. Главите на карабините могат да бъдат черни, черни със сребърни вложки или бели с гравюра. За препоръчване е магнум моделите да бъдат оборудвани с БОСС система (балистично оптимизиране на стрелковата система), която намалява чувствително отката, но повишава сериозно звука при изстрела, а и вдига цената на оръжието с около 300-350 евро. Другите самозарядни карабини, които могат да се намерят на българския пазар, са руските "Тигър" и "Беркут". За карабините "Тигър" е писано много и за тях съвсем спокойно може да се подготви отделна статия, но за карабината "Беркут" много малко се знае. Оръжието е произведено от ЦКИБ - СОО (Централно конструкторско-изследователско бюро за спортно и ловно оръжие). Фирмата произвежда оръжие само в дребни серии и по поръчка на организации, което предопределя и високото качество на продукцията. Много руски ловци и до ден днешен не познават продукцията на тази фирма. Карабината е в калибър 7,62ґ54. Аз имах удоволствието да я държа в ръцете си и ми направи много добро впечатление с изключителната си компактност и високо качество. Това в общи линии са моделите карабини, които се срещат най-често по рафтовете на оръжейните магазини. Много от ловците робуват на заблудата, че от две карабини с еднакъв калибър по-мощна е тази с болтов затвор пред самозарядната. Според тях причината е, че част от барутните газове се похабяват за презареждане. Истината е, че процесът на презареждане започва след като куршумът е напуснал цевта и това важи за всички оръжия, които работят на този принцип, и по този въпрос може да се намери информация във всеки учебник по балистика.
Карабините тип "помпа", както и чупещите се, се срещат толкова рядко, че са по-скоро екзотика за българския лов, която не е предмет на тази статия.
Както вече споменахме чупещите се нарезни оръжия са специалитет на германските и австрийските оръжейни майстори, но са обект на внимание и на други производители. Едноцевните нарезни пушки Kipplaufbuchse е престижен клас оръжия и е създаден конкретно за високопланински лов, където е необходима голяма прецизност на изстрела на средни и големи дистанции. Но това не е всичко, в тежките планински условия всеки спестен грам тегло от екипировката на ловеца е от значение. Еднозарядните карабини Kipplaufbuchse са средно с 500-600 грама по-леки от съответстващите им като калибър магазинни карабини. При това те традиционно са "чупещи се", т.е могат да бъдат разглобени на две части, което нерядко улеснява транспортирането им. Има ловци, които ги предпочитат и по други причини, а именно от гледна точка на ловната етика. Тези чудесни и по принцип скъпи оръжия обаче са подходящи единствено за прецизни стрелци. Моделът на Збройовка Брно Zbk 110, версия "лукс", е един от продуктите, плод на солидната оръжейна традиция на чешката школа, която не e непозната за българския ловец. В огромния процент от случаи обаче става въпрос за гладкоцевни двуцевки или магазинни карабини.Чешкият модел е предназначен за тези, които искат да притежават карабина от престижния клас Kipplauf без да се налага да плащат високата цена, характерна за него.
Конструкцията е семпла и солидна. В старанието си оръжието да е многофункционално и да бъдат предложени на ловеца по-приемливи като крайна цена варианти, са предвидени различни комплекти цеви, които подлежат на замяна според преценката на притежателя. Изборът не е малък, съществуват нарезни цеви кал. 22 Hornet, 222 Rem., 5,6X50 R Magnum, 5,6Х52 R, 6,5X57 R, 7X57 R, 8X57 JRS, а гладките са кал.12 и 20. Това на практика покрива много широк кръг от изисквания. Съществува и вариант "стандарт", още по-икономичен, при който липсва "бузата", гребенът на приклада е прав и няма накатка на шийката на приклада. Има мнения, че тази версия е по-удобна при използване с гладки цеви. При варианта "лукс" прикладът и полуложата са от подбран орехов материал, прикладът е баварски тип. Обработката е на по-високо ниво, производителят се е постарал да подчертае рисунъка на материала.
Затворният механизъм, на който са се спрели в Збройовка Брно, е обичаен като конструкция, често прилаган. Заключването се осъществява в долната част на моноблока. Изхвъргачът е много солиден, не е автоматичен, такава е практиката при този тип оръжия. Предпазителят е разположен напречно в предната част на предпазната скоба на спусъка. Ударно-спусковият механизъм не разполага с шнелер. Неговото наличие не е непременно изискване към карабините Kipplauf, но особено при по-престижните и скъпи образци присъства почти неизменно. Предвид обаче на подчертано скромната цена от около 400 евро, е направо нахалство да се предявяват подобни претенции. Дори стандартните модели на германски производители струват в много пъти повече. Те, разбира се, са великолепни, но рядко са по джоба на българския ловец. Самият спусък има къс ход и това се отнася както за предварителния, така и за работния ход. Карабината разполага с открити мерни прибори, но, разбира се, е възможно и монтирането на оптически прицел. Който реши да използва оптика, ще трябва да потърси конкретно създадената от производителя стойка за модела Zbk. Евентуални опити за рационализации и пригаждане едва ли ще дадат добър резултат.
Цевта е дълга 600 мм. По данни на специализирания печат, при проведени тестове е постигната група от 42 мм на дистанция 200 метра за три изстрела.
Няма коментари:
Публикуване на коментар