Оптики

ПРИЦЕЛНИ ПРИСПОСОБЛЕНИЯ ЗА ГЛАДКОКЦЕВНИ И НАРЕЗНИ ПУШКИ ИЛИ ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ ОПТИКИ

фЗа вземане на точен прицел съществуват прицелни приспособления. В набразденоцевните ловни пушки и карабини са познати няколко вида. Най-обикновеннте са прицелен щит с прорез и мушка (открит прицел). С този прицел е за препоръчване стрелбата на значително по-къси разстояния. Прицелването е точно, когато дясното око е на една права линия, която минава през прореза на щита и покрива мушката.
За да свикнем правилно да манипулираме с ловната нарезна пушка, правим упражнения с празна пушка. Поставяме я на упор (стол, маса и др.) и внимателно се прицелваме. Спокойно, полека и внимателно нагласяваме пушката така, че мушката да съвпадне с процепа на мерника. Внимаваме дали мушката е добре сложена. Тя не трябва да бъде нито горе, нито долу, нито вляво, нито вдясно на щита. За линия на височината ни служи мислената линия, която съединява краищата на процепа на мерника. Следователно мушката трябва да опира с върха си точно на средата на тази мислена линия. Тези упражнения се повтарят, докато окото и ръцете веднага с вдигането на пушката вземат вярна мушка.
За тази цел можем да си послужим с мишена, която поставяме на разстояние 5 или 10m от нас, в която да се прицелваме. След като свикнем с прикладването и вярното вземане на мушката, започваме упражнения и с мекия спусък на пушката. Поставяме пушката на упор, унищожаваме мекия спусък и започване премерването. След премерването натискаме спусъка, докато щракне. Това упражнение продължава неколкократно, докато се усвои. От особено важно значение за точната стрелба с нарезна пушка е да се обърне внимание да не се изкривява мушката наляво или надясно, както и да се натиска спусъкът едва забележимо, без никакво трепкане. При това трябва да се спира и дишането. Известен е така нареченият пръстеновиден (пръстенчат) прицел. Той се препоръчва за стрелба на по-далечни разстояния—над 100m. Състои се от метален пръстен, закрепен за шийката на приклада или за цевта на пушката чрез специална скоба. Прицеването с такъв прицел става, като височината на мушката попадне в центъра на пръстена и образува права линия с целта.

Най-доброто прицелно приспособление за прецизна стрелба с нарезна пушка е оптическият мерник. Неговото предимство се състои в това, че докато при другите прицелни съоръжения стрелецът трябва да търси съвпадането на три точки, с него се търси съвпадането само на две-върха на очертаното средно стълбче на мерника и целта. Прицелването с оптически мерник има и друго предимство. Обикновено той увеличава целта (скъсява разстоянието) от 2,5 до 8 пъти, което дава възможност за по-правилно и по-точно прицелване. Затова именно той не се използува за близки разстояния. По устройство той представлява телескопична тръба, която се закрепва на задния горен край на цевта посредством специални приспособления, които при демонтирането или монтирането му не изменят своето положение.
Едната от лещите му се разграфява така, че центърът й, предназначен за съвпадане с дивеча.
Най-добре се използува, ако е монтиран на разстояние, не по-малко от 8-10cm от окото на стрелеца, за да има той обзор при поглаждането през него, както и за безопасност на самото око при отката от стрелбата. Преди да се използува оптическият мерник, трябва да се провери дали е добре регулиран. Често при интензивна стрелба той се саморазцентрова. Известни са много марки и модели оптически мерници за нарезни пушки, но по общото си устройство са еднакви.
Гладкоцевните ловни пушки независимо от това, дали са успоредни или надцевки, имат своите прицелни приспособления. В най-разпространения си и обикновен вид това са мушка и мерна планка. Докато мушката с неизбежна (няма пушка без мушка) и нейната форма е една и съща, мерната планка не е задължителна. Ето защо различаваме пушки със и без мерни планки, а както видяхме по-напред, мерните планки биват видими и скрити.
Мерната планка е споена по цялото си протежение с цевите. Тя бива висока, когато е споена над цевите, и ниска, когато е под тяхното ниво—между образувалия се жлеб между двете цеви.
При някои модели ловни двуцевки, каквито са например тези на фирмите „Манюфранс" н „Дарн" в Сент-Етиен-Франция, мерната линия започва от задния край (откъм патронника) на цевта и с постепенно снижаване на около 5—10мm, стига до нула. На дулния срез има съединителен край, на който е поставена мушката.
Има ловни пушки без мерна линия. Това са обикновено едноцевните ловни пушки, автоматичните, а и надцевките, като например съветстките едноцевки модел ИЖ-17 и ИЖ-18. Автоматични пушки от всички известни фирми се произвеждат със и без мерна линия. От надцевките без мерна линия са познатите „Берета", „Валмет" и др.
Вентилираща мерна планка наричаме тази, която е поставена на малки трупчета, чрез които се залепва върху цевите. Тя обикновено се поставя на двуцевки, но най-вече на надцевките, и то на състезателните пушки, с които се стреля непрекъснато и по-продължително време. С вентилиращата мерна планка се цели цевите да се охлаждат и нагретият от горещите цеви въздух да не пречи на видимостта. Пушки с такива вентилиращи мерни планки имат някои модели успоредки на фирмите "Берета", „Бреда", „Меркел" и други.
Към прицелните приспособления на ловните гладкоцевни пушки спадат и специалните оптически мерници. Те се различават от тези за набразденоцевните ловни пушки само по начина на монтирането. Срещат се наЙ-много при пушките с комбинирани цеви или при трицевките, една от цевите на които е с нарезна цев. Разбира се, използуват се и само при пушки с гладки цеви.
Освен оптическите мерници съществуват и други прицелни съоръжения—така наречените визьори. Този визьор се поставя на дулния край на пушката. Той отделя пространството като екран. Щом дивечът попадне в неговия заден край, произвеждаме изстрел, без да спираме движението на цевта.

Тези визьори се поставят пред патронника на цевите на пушка, която бие ниско, за да компенсират разликата в наклона на приклада или нарочно, за да покриват дивеча.
За нощна стрелба се използува светеща мушка. Тя представлява гривна с две светещи фосфорни точки, която посредством ластик се закрепва на дулния срез на пушката—на същото място, където се намира и мушката. Светещата мушка е особено ценна за любителите на нощния патичарски лов от чакало (гюмета), който в нашата страна отскоро е забранен.
Освен разгледаните прицелни приспособления, за ловното оръжие съществуват и други, на които тук няма да се спираме.

ИЗБОР НА ОПТИКА

Сигурен съм, че няма ловец, любител на нарезното оръжие, който да не желае да притежава качествена оптика за него. Също така съм сигурен, че не всеки може да си позволи разточителен бюджет, с който да закупи най-доброто на пазара.
На какви параметри трябва да отговаря оптическият мерник?
Какво представляват означенията по него?
Какъв тип оптика е подходяща за различните видове лов?
Има ли универсален вариант?
И кои са производителите във “висшата лига”?
Това са въпросите, на чиито отговори искам да сведа вашето внимание, уважаеми читатели.
Често чуваме от по-запознатите да коментират своите оптики с цифри, които за мнозина от нас не означават нищо. “Шест на четиресет и две или от три до девет по петдесет, или две и половина до десет на петдесет и шест.”
В първия случай 6 х 42 означава, че този вид оптика е с шесткратно увеличение /приближаване/ на обекта. Или, ако погледнем един обект, който е на разстояние от сто метра, през този оптичен прицел с шесткратно увеличение, той ще ни изглежда приближен на 16,66 м. Цифрата, поставена след знака х /по/, обозначава диаметъра на предната леща в милиметри. В случая, предната леща е 42 мм.
Във втория случай цифрите от 3 до 9 означават, че оптиката има вариатор за настройка на увеличението, което може да се променя от три до девет пъти. Диаметърът на предната леща е 50 мм.
Някои ловци се заблуждават, че колкото по-голям е диаметърът на предната леща, толкова по-голямо зрително поле има тръбата. Истината е далеч по-прозаична – голямата предна леща допринася за проникването на повече светлина, която ни е особено необходима при здрач или тъмнина. Ъгълът /големината/ на зрителното поле е в обратно пропорционална зависимост от увеличението. Казано с други думи, колкото по-малко увеличава една оптична тръба, толкова по-голямо зрително поле /зрителна площ/ ни предлага тя.
Тези от вас, които притежават оптически мерници с вариатор, сами могат да се убедят в това. Сложете на най-малкото увеличение и запомнете каква площ покривате. След това преместете на най-голямото увеличение и ще видите, че обекти, които преди това са влизали в зрителното Ви поле, сега са извън него. За сметка на това пък обекта, който наблюдавате, е по-голям и е по-близо.
За повечето ловци закупуването на оръжието е основната инвестиция, а оптиката и монтажът й са един вид “придатък”, който не е нужно да е много скъп. За мен е точно обратното. Основната инвестиция би трябвало да е прицелът, който ни позволява:

- при намалена видимост да имаме предимство;
- при прострелка да запазва постройката си;
- при транспорт да държи здраво “нулата” на настройка.

И най-перфектното оръжие с компромисен или, още по-зле, с некачествен мерен прибор ще ни подведе. Ако обаче поставим надеждна оптика с оригинален монтаж върху оръжие “компромис”, то това, което ще получим, е далеч по- за предпочитане.
Фиксирана или варио-оптика?
Варио-оптиката ни дава някои предимства пред фиксираната /или “твърдата”/ оптична тръба. Обикновено вариото се държи на своя минимум, когато сме на гонка и ни е необходимо голямо зрително поле за повеждане на целта. Когато трябва да произведем изстрел на голямо разстояние, преминаваме към максимално увеличение. Недостатък от техническа гледна точка на варио-оптиката е това, че при повечето й варианти образът се измества спрямо центъра, когато преминаваме от едно увеличение на друго. Колкото по-качествена обаче е оптиката, толкова по-малко е това изместване. При някои фирми гаранцията за сходство е 99,9 процента.
За да се получи абсолютно съосие и за да няма никакво изместване при работа с вариото, единственото решение е скалата /кръстчето/ да се измести от първата фокална равнина, която се намира преди вариаторните лещи, и да се постави зад тях. Така лещите не могат да изкривяват образа и се гарантира 100 процента сходство, независимо от вариото. За съжаление, при поставяне на скалата извън първа фокална равнина, тя спира да се уголемява или намалява пропорционално с увеличението на обекта. Такъв тип оптики се използват при прецизни стрелби на големи дистанции – 600-1000 метра.
При фиксираните оптики не съществува подобен проблем. Цената им е доста по-ниска, но те са доста по-профилирани.
Оптика 4 х 32, например, е подходяща за стрелба по близки и подвижни цели на къси разстояния /до 100 м/.
6 х 42 е подходяща за стрелба на средни и дълги дистанции, но е неподходяща за къси такива /под 20 м/.
8 х 56 е идеалната оптика за стрелба при намалена видимост /тъмнина/, от упор /например на чакало/, но е абсолютно безполезна за гонки на къси дистанции.
Ако ловуваме основно на варда или от чакало е добре да имаме още една екстра - подсветка на скалата. Самият аз съм имал случаи, когато съм приемал или отказвал изстрел в зависимост от това дали имам подсветка на скалата.
Има ситуации, когато идеално фиксираме силуета на животното, но, полагайки “кръста” върху тъмната козина, въобще не виждаме скалата.
Всички оптични прицели имат паралакс. Повечето от тях са свободни от паралакс на 100 м. Това означава, че на 100 м, независимо дали виждаме добре скалата или тя “прави месечина” от някоя от страните, попаденията ни ще са там, където сочи нейният център. На всички останали дистанции окото ни трябва да е в идеално съосие с оптиката. Това е и една от причините ловните карабини да се прострелват точно на 100 м.
Някои модели и производители предлагат още една екстра - корекция на паралакса. С помощта на допълнителна настройка на обектива можем да прехвърляме свободната от паралакс дистанция. При повечето оптики това устройство е в предната част на обектива /при сенника/, а при други то е разположено странично като трети ключ за настройка.
Гореспоменатите видове са удобни по-скоро за стрелба на големи дистанции, където времето за подготовка на изстрела е без значение. Те не са удобни за бързи действия поради своята комплицираност.
В условията за лов у нас, според мен, най-пълно покриват изискванията варио-оптиките с увеличение от 1,5 до 6 пъти и от 2,5 до 10 пъти. Те позволяват да бъдат използвани както за гонка /с малко увеличение/, така и за лов от големи дистанции, където добрата опора дава възможност за прецизно насочване към целта /с голямо увеличение/.
Доста добър избор е ниско бюджетна твърда оптика с четирикратно увеличение, която освен за гонка, би ни вършила работа и за относително прецизен изстрел до стотина метра.
Най-подходящият тип за гонка е от 1,25 до 4-кратно увеличение. При 1,25 или 1,5-кратно увеличение на практика можем да поведем целта и с двете си очи, което улеснява прицелването.
Не ми се ще да рекламирам фирми производители, но най-качествените продукти в света по отношение на оптически мерници идват от Германия и Австрия, следвани от САЩ и Япония. Чехия категорично може да се нареди след Германия и Австрия, при това с доста приемливи цени.

Ловни оръжия

ГЛАТКОЦЕВНИ

Гладкоцевното ловно оръжие е предназначено за стрелба със сачми или специални куршуми от т. нар. тип „Бренеке". Гладкоцевните пушки са най-масово използваните при ловуване на дребен дивеч и особено на ловни видове птици, а също и при групово ловуване на дива свиня. Гладкоцевната пушка се състои от цеви, затворна глава, полуложа и приклад.
Цевта е най-важната част на пушката. От нейното устройство, дължина и изработка зависи в най-голяма степен качеството на ловното оръжие. Цевите се изработват от висококачествени еластични хромникелови стомани. За защита от химични реагенти и съединения, образуващи се след изстрел, както и от външни фактори стените на цевите отвътре са хромирани, а отвън най-често оксидирани.
Дължината на цевите варира, но най-често е в границите 68-76 см. Най-масово използваните серийно производство ловни двуцевки с отварящи се цеви са с дължина на цевите 70-72 см. По-късите цеви имат по-голямо разсейване и по-ниска начална скорост на сачмения сноп. По-дългите цеви правят пушката по-тежка и трудна за прицелване по движещи се цели, тъй като центърът на тежестта се измества напред.
Цевите се състоят от затворен срез, патронници, канал на цевта, дулен срез и мерни прибори. В повърхността на затворния срез са разположени жлебове или монтирани изхвър-гачи (ежектори) за гилзата, които улесняват презареждането. Патроните се поставят в цевите в т. нар. патронници. Те са с по-голям диаметър от канала на цевите. Тяхната дължина е най-често 70 мм, но зависи и от калибъра на пушката. По-рядко вече се произвеждат оръжия с патронници 65 мм или дори по-къси от тях. Ловните пушки с патронници с дължина 76 мм са предназначени за стрелба с патрони тип „Магнум". Преходът между патронниците и канала на цевите е плавен, коничен или парабо-личен с дължина 1,5 - 5 мм в зависимост и от калибъра на оръжието. Много важно е да се знае и спазва съответствието на дължината на патронника и дължината на патрона. При произвеждане на изстрел от патрон с по-голяма дължина на гилзата от тази на патронника върхът на гилзата попада в прехода към канала на цевта, което увеличава чувствително налягането. Това е нежелателно и опасно и за пушката, и за ловеца. Обратният вариант на по-къс патрон от патронника не е опасен, но изстрелът е неефективен, защото се губи част от началната енергия и скорост на сачмите. Стоманите на патронниците са с увеличен диаметър и здравина, тъй като там се развива максималното налягане при изстрел. Стандартните ловни пушки са пригодени и тествани да понасят налягане до 650 кгс/см, а спортните гладкоцевни ловни пушки - до 850 кгс/см.
Каналът на цевта е цилиндричен с минимално стеснение към дулния срез. Пушки с такова устройство на цевта се наричат цилиндрични. Те са предназначени за стрелба на близки разстояния 15 - 25 м, при които има по-голямо разсейване на сачмения сноп. Използват се при лова на пъдпъдъци, горски бекаси, бека-сини, при определени условия на гургулици. Когато цевите се стесняват на разстояние между 1,5 - 6 см от дулният срез с повече от 0,1 мм, пушките се наричат шокови. Дулните стеснения могат да бъдат конични, параболични и комбинирани. Чрез тях се постига разтегляне на сачмения снаряд и по-голяма групираност и далекобойност на сачмите спрямо пушките без шокове. Стеснение с 0,25 мм се нарича слаб шок или подобрен цилиндър, с 0,5 мм - полушок, с 1 мм - пълен шок, и с 1,2 - 1,3 мм - силен шок. Нежелателна и даже опасна е стрелбата със стандартни ловни куршуми през цеви със силен шок. Има гладкоцевни пушки, при които шоковото стеснение е с винтово набраздяване с дълбочина 0,4 мм и дължина до 14 см - тип „Парадокс". Те са предназначени за стрелба с оловни куршуми по едър дивеч на разстояния 100 - 120 м, но у нас нямат широко приложение. Най-често при ловните двуцевки едната цев е полушок, а другата -пълен шок. Това дава възможност на ловеца да избира първия изстрел в зависимост от разстоянието за стрелба. Това са най-масово разпространените двуцевки за лов на различни видове дивеч у нас. За някои от тези хмодели ловни оръжия се предлага и допълнителен комплект цеви с дължина 68 см, с цилиндрично просвредляване предимно за лов на птици. В последно време с цел универсализиране на ловната пушка за стрелба по различни видове дивеч, на различни разстояния и при различни методи на лов, редица фирми предлагат пушки със сменяеми шокове. Смяната на шоковите втулки е лесна, бърза и може да става и по време на лов. Тези модели навлизат все по-масово на пазара въпреки значително по-високата им цена.
Калибърът на гладкоцевните пушки се определя от броя на сферичните топчета, които могат да се излеят от един фунт олово (453,6 г) с диаметър, равен на диаметъра на канала на цевта между патронниците и шоковите стеснения. Това означава за 12-ти калибър 12 броя топчета, за 16-ти калибър - 16 топчета, и т. н. Колкото по-малък е калибърът, толкова по-голям е диаметърът на цевите и обратно. Известни са гладкоцевни пушки с калибри от 4-ти до 36-ти. Най-масово използваните ловни пушки са с 12-ти, 16-ти и до известна степен 20-ти калибър. Малките калибри - 4-ти и 8-ми, са били използвани в миналото в Русия, САЩ, Канада за стационарен лов от брега или от лодка на водоплаващи птици. Днес използването им е ограничено и дори в повечето страни забранено. Големите калибри - 28-ми, 32~ри, продължават да имат и сега ограничено приложение при лова на птици и дребни хищници на близки разстояния.
Върху цевите са разположени и мерните прибори. При глад-коцевните ловни пушки те са много прости и се състоят от мерна планка и мушка или само мушка. Мерната планка може да бъде тясна (5 - 6 мм) или широка (8 -10 мм), плътна или вентилируема. Стрелбата с пушка с мерна планка е по-лесна и прецизна, отколкото само с мушка. Мушката е разположена на около 1 см от дулния срез и може да бъде обикновена - с диаметър 1 - 2 мм, широка - с диаметър 3 - 4 мм, цветна или фосфоресцираща. Много често мушките са сменяеми в зависимост от условията на ловуване и личните предпочитания на ловеца.
Затворната глава служи за съединяване на цевите с приклада и за произвеждане на изстрел. Тя затваря много плътно затворния срез на цевите и дава надеждност и сигурност на ловеца при стрелба. В нея са разположени затворът, ударно-спусковите механизми и предпазителите за стрелба. Закрепването на цевите с главата при пушките с разглобяеми цеви става по най-различни начини. Най-често в основата на различните модификации стоят подцевните куки, шарнирният болт и Гринеровият болт, допълнени с шлици, подсигурителни болтове и т.н. В затворната глава са разположени и ударните чукчета, ударните игли, пружините и спусъците. При ловните двуцевки и трицевки се използват предимно два спусъка с възможност за избор на изстрел от всяка цев. Все по-често се произвеждат двуцевни пушки с един спусък, също с избирателна възможност за улеснение и по-бърза стрелба. Предпазителят обикновено е разположен отгоре върху затворната глава или непосредствено до спусъчната скоба. Това са най-удобните места за бързо отключване и произвеждане на изстрел с палеца или показалеца на ръката, с която се стреля. Най-често предпазителите са автоматични и при всяко презареждане блокират спусковия механизъм.
Полуложата е разположена отдолу на цевите, непосредствено пред затворната глава. Чрез лостова система тя служи за презареждане на ударио-спусковия механизъм, за зареждане на изхвъргачите (ако оръжието има такива) и за по-лесно насочване на пушката към целта. При ловните автомати в полуложата се намира и магазинът за патроните, В него най-често могат да се поместят до 5 патрона. Напоследък в някои страни в Европа се наблюдава тенденция за ограничаване на патроните в магазина до 3 броя.
Прикладът е тази част на пушката, от която в най-голяма степен зависи точността на произведения изстрел. При класическите оръжия и модели се произвежда от дърво - орех, бук и по-рядко други, но има и пушки с пластмасови или други полимерни
приклади. Прикладите биват три типа: прав, полупистолеген и пистолетен. Най-масови и удобни са пистолетните приклади. При избора на пушка всеки ловец трябва да се съобрази с най-важните параметри на приклада, които обуславят лесно и бързо прицелване и точна стрелба, а именно - дължина на приклада, дължина и обиколка на шийката му (удобна ръкохватка), вертикално отклонение спрямо оста на цевите (наведен или изправен приклад) и хоризонтално отклонение спрямо оста на цевите (странично отклонение), Прикладът е подходящ и пушката е удобна, ако след неколкократно енергично прикладване и плътно прилепване на бузата към гребена на приклада, зеницата на окото се плъзва по мерната планка и мушката каца в средата на планката. Ако с всяко прикладване ловецът не вижда мушката или я вижда отстрани или много отгоре, не е необходимо да привиква с тренировки към такъв приклад. Това ще му донесе разочарования по време на лов. По-добре е да избере подходящ приклад или бързо да направи корекции на основните параметри.
Дължината на приклада трябва да е равна на ла-кътната става, като спусъкът е необходимо да попада около първата свивка на показалеца, с
който се натиска спусъкът. Дължината може да се коригира лесно чрез поставяне на задтилък или скъсяване на приклада, но изменение на отклоненията при неудобен приклад трябва да прави само специалист оръжейник.
Най-подходящите и масово използваните гладкоцевни пушки у нас са надценките с шок и полушок, 12-ти калибър. Те могат да се използват за лов на всички видове дивеч и особено ако са със сменяеми цеви или сменяеми шокове, са универсални в приложението си при различни методи и условия на лов.
Ограничено приложение и в бъдеще ще имат едноцевните еднозарядни пушки (текове) и едноцевните магазинни пушки с ръчно презареждане (помпи). При тях ловецът няма избор на патрон, а е длъжен да изстреля заредения в цевта, независимо от вида дивеч и разстоянието до него. Презареждането при тези видове пушки е сравнително бавно, а при магазинните то отнема много внимание и ефективността от стрелбата по бързо бягащ или летящ дивеч е много ниска. Гладкоцевните ловни автомати имат по-голямо приложение и са подходящи за лов на различни видове дивеч само ако са със сменяеми шокове. Основният им недостатък спрямо двуцевките е невъзможността за избор на първи изстрел. Това ги прави много специализирани към определен вид дивеч по време на лов. Друг недостатък е честото засичане на затвора при презареждане при неподходящо подбрани патрони, дори и да са фабрично произведени. Понякога има предпоставки и за злополуки, когато ловецът, увлечен в стрелбата, произвежда 4 или 5 изстрела и нарушава указания му сектор за стрелба. Наблюденията сочат, че най-висока ефективност при стрелбата с ловен автомат има до третия изстрел. Следващите най-често водят само до нараняване на дивеча, особено ако е бързо бягащ или летящ вид.
При избора на пушка ловецът трябва да прецени вида, калибъра устройството и дължината на цевите в зависимост от основните видове дивеч, на които ще ловува, методите на лов, които той предпочита, и не на последно място личните си предпочитания и финансовите възможности.

АВТОМАТИЧНИ

Ловният гладкоцевен автомат се различава от помпата по това, че презареждането (изхвърлянето на изстреляната гилза и вкарването на нов патрон в цевта) се извършва автоматично, без намесата на стрелящия. Това обуславя неговата висока техническа скорострелност, превишаваща повече от 3 пъти тази на помпите. Макар и с не толкова голяма разлика (в някои случаи дори незначителна), в ефективната скорострелност автоматът отново изпреварва помпата.
Съществуват два начина за задвижване на затвора, които обуславят две системи на презареждане при ловните автомати:
1. Презареждане чрез използване енергията на отката.
При тази система за задвижване на затвора се използва енергията на отката, която се получава при изстрела. Разпространена е сравнително рядко, тъй като не работи добре с различни видове боеприпаси. При домашно снарядвани патрони, и особено при такива с по-слаб заряд, засечките са нещо нормално. Притежателите на руски автомати МЦ-21, които презареждат чрез използване на енергията на отката, вероятно помнят множество случаи, при които дивечът си е отишъл жив и здрав само и единствено по вина на оръжието.
По този начин зареждат и автоматите на нашумялата напоследък у нас италианска фирма "Бенелли", чиито оръжия са сравнително евтини и с добро качество. Те са с усъвършенстван механизъм и засичат сравнително рядко, но все пак не са толкова надеждни, колкото автоматите, презареждащи на приниипа на отвеждане на част от барутните газове.
2. Презареждане чрез използване енергията на част от барутните газове.
Тази система е далеч по-съвършена от първата и се използва от всички съвременни автомати от среден и висок клас. При нея задвижването на затвора става чрез използване на енергията на част от барутните газове, които се отвеждат от цевния канал чрез специален малък отвор в стената на цевта. След като преминат през отвора, газовете влизат в цилиндър с бутало, подобно на това в двигателите с вътрешно горене. Движението на буталото се предава на затвора и така се извършва презареждането. Автоматите, които презареждат чрез използване на енергията на част от барутните газове, са много надеждни и дават засечки сравнително рядко. Обикновено работят безупречно с фабрични патрони. При използване на домашно снарядвани патрони съшо работят много добре, стига използваните гилзи да не са раздути или с повреден ръб на металната гривна. Много важно предимство при този вид автомати е наличието на специална клапа, която изпуска част от газовете, навлизащи в буталото при увеличаване на налягането над необходимото за презареждане. Така, чрез регулиране на тази клапа, пушката може да бъде настройвана за оптимална работа с различни по силата на заряда, съответно даваши различно налягане патрони. Това означава, че след като пушката се настрои за определен вид боеприпаси, е желателно да се стреля само с такива. Разбира се, разликите в налягането при правилно снарялени патрони са минимални, но в практиката често се налага използване на различни по сила патрони. Така например, за лов на дребни птици (например пъдпъдъци) много ловци снарядват патрони с намалени заряд и снаряд от съображения за икономии, които обаче са напълно ефективни за този лов. В този случай клапата трябва да бъде регулирана така, че да изпуска по-малко газове. Ако обаче с така регулирана пушка стреляте патрони за едър дивеч, които имат завишен заряд и максимално налягане, рискувате да повредите буталото или затвора на оръжието. Така че, внимавайте с регулировката на клапата.
След всичко казано за ловните автомати може би вече разбирате зашо помпата е много по-сигурна и непретенииозна от автомата, поради което е предпочитана за отговорни задачи като охрана и лов на едър дивеч.
Като бе споменато по горе, все повече ловни оръжия биват оборудвани със сменяеми шокове (полишокове или дулни наставки). При автоматите и помпите тенденцията е полишоковете да станат стандартна част от оръжието, независимо от неговия клас и съответно - цена. Наличието на сменяеми шокове отчасти компенсира недостатъците, породени от единичната цев, но пък прибавя към цената на оръжието значителна сума.
Световно известни имена в производството на автоматични гладкоцевни оръжия са Ремингтон, Сент-Етиен, Берета, Бенели, Уинчестър, Броунинг, Фабарм и други.

ПОЛЪАВТОМАТИЧНИ

Първо трябва да бъдат направени някои уточнения относно терминологията. В по-старите книги на оръжейна тематика с понятието "полуавтомат" се означават самозарядните пушки, а помпите или се наричат просто "помпи", или изобшо не се говори за тях. За съжаление, почти всички съвременни издания допускат тази грешка и заблуждават своите читатели. Едва ли някой от авторите на тези издания се е замислял при употребата на думите "полуавтомат" и "автомат", защото дори чисто българското значение на думите не съответства на досегашната им употреба. Не може пушка, която презарежда напълно автоматично, без никакво участие на стрелеца, да бъде наричана полуавтоматична! Това са термини, взети наготово от руската литература и практика и наложени след Втората световна война в нашия език от некадърни и некомпетентни по оръжейните въпроси "военни" преводачи, вероятно за да се отличи оръжието, стрелящо на единичен огън от това, способно да стреля на автоматичен. За последното обаче си има съвсем точни наименования — картечен пистолет и картечница.
Такова несъответствие няма в нито един от западноевропейските езици. Там полуавтомат е помпата, а автоматът си е автомат. Затова в изложението по долу ще се придържаме към европейските и световни норми.
Какво представлява помпата и зашо тя е полуавтоматична пушка? По същество, нейното устройство е много близко до това на автомата, но презареждането става с косвеното участие на стрелеца. Косвено, защото стрелящия няма пряк контакт с изстреляната гилза, затвора или патрона, който се вкарва в цевта. Неговото участие се състои в задвижването на полуложата, съответно на затвора, който от своя страна изтегля изстреляната гилза от цевта и вкарва нов патрон в патронника. При автоматичните пушки за задвижване на затвора и презареждане се използва част от енергията на барутните газове или тази на отката.
Магазинът на повечето помпи е тръбен и се намира под цевта. При ловните варианти побира не повече от 4 патрона (плюс един в цевта), тъй като в повечето развити страни съшествува ограничение за автоматичните и полуавтоматичните оръжия за ловни цели да бъдат снабдени с магазин за максимум 5 последователни изстрела. При моделите за охрана или при тези, предназначени за армията и полицията, магазинът може да побира до 12 патрона, а в отделни случаи - и повече. Това обаче увеличава значително теглото им в заредено състояние, особено при по-големите калибри. Някои любители на оръжията, гледали прекалено много американски филми, си мислят, че помпата е някакво свръх мошно оръжие, което е способно да нанася многократно по-големи поражения от всяко друго огнестрелно оръжие. Всъшност, показаното във филмите е нереално, а помпата си е най-нормална гладкоцевна пушка. Нейните балистични качества не се отличават ни най-малко от тези на другите пушки със съшия калибър. Вероятно вече се питате: зашо тогава помпите са предпочитани от охранителите и силите на реда?
Наистина, гладкоцевните помпи калибър 12 са без конкуренция в тези области, сравнени дори и с картечните пистолети. Причината е комплекс от положителни характеристики, но на първо място е високата надеждност на това оръжие. Всъщност, помпата е най-сигурната система от всички многозарядни оръжия. Вероятността за получаване на засечка по вина на оръжието (а не на патрона) е далеч по-малка, отколкото при най-модерните картечни пистолети и автоматични пушки. Наред с това, помпата притежава добра ефективна скорострелност, сравнима с тази на повечето автоматични пушки.
Забележете, че става дума за ефективна скорострелност, която е броят изстрели за единица време, които могат да бъдат изстреляни ефективно в целта. Друг показател е техническата скорострелност, който показва броят изстрели, които оръжието е способно да произведе за единица време (най-често се използва минута). По тази показател, в който ефективността на стрелбата (точността на попаденията) не се взема под внимание, помпите стоят далеч зад автоматите, но това съвсем не ги прави по-лоши при практическото им използване, независимо дали става дума за охрана или лов.
Помпата е отлично оръжие за лов. Един добре овладял и свикнал с оръжието стрелец може да постигне значителна скорострелност, която по ефективност отстъпва само на двуцевката и отчасти (само по техническа скорострелност) на ловния автомат. Особено подходяща е при лов на едър дивеч, поради възможността да се възпроизведе поредица от сигурни и бързи изстрели. За съжаление, както при всички магазинни пушки, помпата изстрелва патроните само в реда, по който са наредени в магазина.
В Европа водещи производители на помпи са едноименните заводи в град Сент-Етиен във Франиия, които обаче не са много добре познати на българските ловци, главно заради високата им цена. Разбира се, има и много други производители, чиито оръжия са ниво над средното. В Турция например се произвеждат помпи със съвсем приемливо отношение качество/цена. Много добро качество имат и оръжията, произведени в Италия -марки като Берета" и "Бенели" се ползват с добро име сред ловците в иелия свят.

ЕДНОЦЕВНИ

Става въпрос за еднозарядна, едноцевна пушка. В категорията не влизат полуавтоматичните, автоматичните и нарезните оръжия с една цев.
Отличителната черта на това оръжие е наличието само на една цев. Пушката е еднозарядна, което значи, че се зарежда и едва след като патрона бъде изстрелян, в патронника може да бъде зареден нов. Поради това ловната едноцевка е с изключително ниска скорострелност. Това е нейният основен и най-непривлекателен недостатък, макар и не единствен.
В миналото ловните едноцевки бяха разпространени много широко, главно заради ниската цена и заради това, че можеха да се купят от почти всеки магазин, докато по-модерните двуцевни оръжия и особено надцевките, се намираха много трудно. По-възрастните ловци със сигурност си спомнят колко трудно беше да намериш двуцевна пушка-надцевка, та макар и от най-нисък клас.
Най-разпространени сред българските ловци са руските едноцевки ИЖ-18. До 1989 година най-високата им цена беше 45 лева, което ги правеше достъпни на практика за всеки ловец. Днес цената на нова руска едноцевка е около 150 шатски долара, което е твърде много за скромните й възможности.
Едноцевните, еднозарядни ловни пушки имат следните важни предимства:
- Стабилен бой. Поради свободното вибриране на цевта по време на изстрел, пушките с една цев имат по-равномерно разпределение на снаряда в битата плош. От това следва възможността да се получава по-разтеглен и кониентриран съчмен сноп, следователно по-голяма далекобойност. При стрелба с куршуми имат доста по-добра точност от пушките с две цеви. Това важи съшо и за полуавтоматичните и автоматичните пушки.
- Ниско тегло. Макар, че този показател е от значение само при определени видове лов, той съвсем не е маловажен и трябва да се отчита при избор на оръжие. В определени случаи обаче ниското тегло е недостатък заради значително по-големия откат при изстрел.
- Непретенциозен, опростен и много здрав механизъм, който почти не се нуждае от поддръжка. Поради малкото на брой части последните се произвеждат със значително преоразмеряване, което води до висока надеждност и дълготрайност.
- Изключително здрава цев. Пак поради възможността за преоразмеряване, цевта на едноцевната пушка се прави доста по-усилена (с дебели стени), поради което издържа на много по-високи налягания от цевите на двуцевките, които се произвеждат максимално тънки и леки. Вече почти всички едноцевки се произвеждат във вариант "Магнум" (с патронник 76 мм и предназначени за номинално налягане 1200 атмосфери).
Наред с всички изброени предимства, ловната едноцевка има един огромен недостатък - невъзможност бързо да се възпроизведе втори изстрел, а това често става причина дивечът да не бъде поразен.

ДВУЦЕВНИ

Тя може да бъде с хоризонтално или вертикално споени цеви. В първия случай се нарича "успоредка", а във втория - "надцевка".

Двата вида двуцевни пушки често са обект на сравнения в ловните среди и като че ли, поне в нашата страна, преобладават предпочитанията в полза на надцевките. Наистина, надцевката има определени предимства пред успоредката, но те не са решващи за резултата от стрелбата при обичайното използване на оръжието. Един опитен стрелец може да постигне с успоредка абсолютно същите резултати, които би постигнал и с надцевка. Твърденията, че надцевките имат по-добър бой, по-висока начална скорост на снаряда, по-голяма плътност на съчмите в битата плош и т.н. са напълно необосновани.
Балистичните качества на едно оръжие, в случая двуцевно, зависят само и единствено от качеството на изработка на цевите и начина на спояването им.
Така например, пушките с плътно споени цеви имат малко по-лоши показатели от тези с разстояние помежду им. Плътно споените цеви не могат да вибрират свободно и това оказва влияния върху точността на стрелбата с куршуми и разпределението на съчмите в мишената. Тези отклонения обаче са толкова незначителни, че е трудно да бъдат установени без спеииална апаратура и поради това нямат практическо значение. При пушките с хоризонтално споени цеви, последните вибрират по-силно, отколкото тези на надцевките.
Единственото изявено предимство на надцевката, заради което си заслужава да бъде предпочетена (в някои случаи), е в по-голямото поле на видимост при прицелване. То оказва влияние най-вече при стрелба по бързо движещи се цели. Затова, надцевките са предпочитани при лов на пернат дивеч и особено при различните дисциплини на ловната стрелба. Разбира се, това съвсем не значи, че успоредките са много по-лоши. Разликата е минимална.
С двуцевка могат бързо да бъдат дадени два последователни изстрела. При повечето модели това става с два спусъка, като обикновено първият е за долната или дясната цев, а вторият — за горната или лявата. От това правило има изключения, макар и рядко. Такъв е случаят с доста разпространените чешки оръжия от серията BRNO ZH, които се продават с един или няколко чифта гладки и комбинирани цеви. При по-старите от тези пушки спусъците действат обратно на обичайното заради нарезната цев, която при този модел е разположена най-често отгоре. Новите оръжия от тази серия са с нормално действие на спусъците - с първия спусък се задейства долната цев.
Много от новите модели двуцевки се предлагат само с един спусък, чрез който с последователно натискане се задействат двете цеви. Повечето от младите и неопитни ловци предпочитат оръжията с един спусък заради неговото бързодействие, но в определени случаи той ограничава възможностите на двуцевката. Двуцевните пушки с два спусъка имат едно неоспоримо предимство, с което в много случаи превъзхождат дори многозарядните полуавтомати и автомати. Това е възможността в двете цеви да се поставят различни патрони и да се изстрелят в произволна последователност, в зависимост от ситуацията. При автоматичните и полуавтоматичните пушки това е невъзможно, защото патроните се изстрелват винаги в последователността, в която са поставени в магазина (пълнителя).
От този недостатък страдат и двуцевките с един спусък, макар че при много модели проблема е решен с монтиране на допълнителен бутон, чрез който може да се смени реда на задействане на цевите. Това обаче забавя стрелбата, тъй като освен с предпазителя, трябва да се борави и с още един превключвател. Срещат се и варианти, при които обръщането на реда на стрелбата става чрез избутване на спусъка напред. Този вариант, характерен за руските ИЖ, е още по-неудачен, защото, освен че е неудобен, при често обръщане на задействането може да се получи объркване и в един момент да не знаете с коя цев ще произведете първия и с коя втория изстрел.
В нашата страна 90% (може би и повече) от двуцевките са руски, от марките ИЖ, производство на заводите ИжМаш в гр. Ижевск и ТОЗ, произвеждани в оръжейните заводи в гр. Тула. Макар че не блестят с особено качество и изящност, поне на външен вид, тези оръжия са много широко разпространени поради простата причина, че допреди десетина години други в магазинната мрежа нямаше. И днес много от ловците ги предпочитат заради това, че са сравнително евтини, устойчиви на корозия и със сравнително добри балистични характеристики. Обикновено са снабдени с долна (дясна) цев полушок (0,55—0,65 мм) и горна (лява) цев шок (0,90—1,00мм), което е една универсална комбинация, позволяваща употреба на оръжието с всички видове боеприпаси без калибрени куршуми. Отвътре цевите са покрити с висококачествено хромово покритие, което ги пази от корозия и износване. Ефектът от покритието е такъв, че е възможно (в зависимост от режима на ползване) пушката да бъде смазвана отвътре само веднъж след края на сезона, без да се появи и следа от корозия. Много ловци, притежавали руски пушки и закупили по-късно други, остават изненадани от бързото корозиране при последните.
Доста често срещани пушки у нас са и чешките Zbrijovka. Те са сравнително евтини оръжия, но с много високи балистични качества, доближаващи се до тези на оръжията от висок клас с неколкократно по-високи цени. Единственият им недостатък е слабата устойчивост на корозия, което налага честа поддръжка (задължително смазване след всеки излет) и надлежно съхранение.
В магазините вече могат да се намерят гладкоцевни пушки, произведени от най-различни, познати и непознати фирми. В повечето случаи за качеството може да се съди по цената, но има и фрапиращи изключения, когато добри пушки се продават на ниски цени или обратно. Чешките оръжия например, както бе казано по-горе, предлагат много високо качество срешу сравнително ниска цена.
Сред лидерите в производството на гладкоцевни ловни оръжия са "Меркел" - Германия, "Наиионална фабрика за оръжие Броунинг" - Белгия, "Сент-Етиен" - Франция, "Пиетро Берета" и "Антонио Золи" -Италия, "Збрьовка" - Чехия и други. В Русия съшо се произвеждат гладкоцевни оръжия с високо качество. Такива са например много от моделите с марка МЦ, които са на световно ниво. Свидетелство за това е факта, че много от световно изявените състезатели по спортна

НАРЕЗНО

Ловните карабини са предназначени и регламентирани за лов на едър дивеч. Стрелбата се води само с куршуми.
Ловните карабини се състоят от цев с мерни прибори, затвор и приклад. Цевите на ловните карабини са изработени от високоякостни стомани с увеличена дебелина. При изстрел в патронника и цевта се развива налягане от 3000-4000 кгс/см, което е 5 - 8 пъти по-голямо, отколкото при гладкоцевните пушки. Дължината на цевта на ловните карабини най-често е 54, 58, 60 до 65 см. Каналът на цевта не е гладък, а набразден винтообразно. Между браздите са оформени изпъкнали полета. Техният брой е от 4 до 6, много рядко 8. Това устройство на цевта придава въртеливо движение на куршума, устойчив полет и голяма далекобойност и точност. Калибърът на ловната карабина се определя от разстоянието между две срещуположни полета и се означава в милиметри. В Америка и Англия калибърът се означава с части от инча (2,54 см). Така например калибър 22 в Англия е равен на 222 в САЩ и е около 5,6 мм. Калибър 30 е равен на калибър 308 или около 7,62 мм. Към калибъра задължително с друга цифра се означава дължината на патронника в милиметри - 7x57; 7x64; 7,62x54; 8x68 и т.н.
Върху цевта са разположени прецизно изработени мерник и мушка. С тях може да се води точна стрелба до 100-120 м. При редица модели мерникът може да се настройва лесно за стрелба на конкретни разстояния - 50 м, 100 м. На всички ловни карабини е възможно да се монтира и оптически мерник, с който точността се повишава значително, дори и на разстояние 200-250 м. Над тази дистанция с оптически мерник точен изстрел могат да произведат само много опитни ловци. Оптическите мерници са най-различни видове с различни увеличения и зрително поле. Първата цифра в означението на оптическия мерник е кратността на увеличението, а втората е ъгълът на зрителното поле. Най-масово за лов се използват 4x32; 6x42; 8x56, както и оптики с променливо
увеличение 3-6x42; 3-9x56 и др. Голямото увеличение невинаги е предимство и се използва само при стрелба с опора. Най-бързо и лесно окото на стрелеца се адаптира към увеличение 4-6 пъти. С помощта на оптическия мерник може да се определя и приблизителното, и точното разстояние до дивеча. Някои скъпи модели имат електронен далекомер и върху окуляра се отчита точното разстояние. Обикновено с оптически мерник пушката се настройва за точна стрелба на 150 м, което позволява добър изстрел без корекции между 140-180м. Тази особеност зависи и от калибъра, и теглото на използвания куршум.
Патроните за ловни карабини имат метална гилза с капсул, барутен заряд и куршум. На дъното на гилзата е посочен калибърът. Първата цифра показва диаметъра на куршума, който съответства на диаметъра на канала на цевта, а втората цифра
- дължината на гилзата, съответстваща на патронника на цевта. С буквени означения като К (от немското Капе! - ръб, венец) се показват формата на дъното на гилзата и начинът на презареждане на пушката. Например 7x65 К означава гилза, предназначена за карабина с отварящи се цеви. Липсата на буквени означения показва гилза с жлеб, предназначена за магазинни карабини с ръчно или автоматично презареждане. С буквата 8 се указва подсилен заряд и завишен диаметър на куршума.
Куршумите за ловна карабина са най-различни модели и форми. Дори за един и същи калибър производителите предлагат различни по тегло, форма и конструкция куршуми. Това се прави с цел една и съща карабина да се използва за лов на различни видове дивеч. Най-общо куршумите се разделят на следните видове:

1. Непроменящи формата си при попадение. Това са остро върхи куршуми с плътна обвивка и оловно ядро» Те са предназначени главно за хищници с ценни кожи, които пробиват и не разкъсват. Използват се за малките калибри - 5,6 мм, 222; 223.
2. Деформиращи се куршуми. Те са с различна конструкция, най-често с оголен оловен връх със заоблена форма. При попадение връхната част на куршума се сплесква и придобива форма на гъба. Тези куршуми обикновено не пробиват дивеча и оставят цялата си поразяваща енергия в него, като предизвикват силен шок и смърт. Предназначени са за едри животни, устойчиви на изстрел - дива свиня, благороден елен, вълк, мечка, и се използват за калибри от 7 мм, 7,62 мм, 8 мм, и 9,3 мм.
3. Полуразруша-ващи се и разрушаващи се куршуми. При тях чрез най-различна конструкция, обвивки и съчетание на метали с различна здравина и якост се предизвиква разрушаване на част или на целия куршум при попадение. Подходящи са за лов на сърна, елен лопатар, муфлон, приплоди на дива свиня и дребни хищници. Използват се за почти всички калибри.

При лова на едър дивеч ловецът трябва да подбере патрони, чиито куршуми носят необходимата енергия и поразяваща сила за сигурно и моментно умъртвяване. Поразяващата енергия е функция на масата на куршума и скоростта, с която се движи. Смята се, че в момента на попадението енергията в джаули трябва да е поне 10 пъти по-голяма от масата на животното. Всички производители на ловни патрони дават върху опаковките им много информация за тегло, форма и предназначение, скорост и енергия на куршума на различни дистанции. Другото много важно условие е да се подбере такъв куршум, който да предаде цялата поразяваща енергия в тъканите, без да отлита или да прави повърхностни рани. Не бива, разбира се, да се използват много мощни патрони, за да не разкъсват, разчленяват трупа, което се случва най-често при лов на сърни.
При изстрел с ловна карабина куршумът излита с много
висока начална скорост от - 760 - 1200 м/ сек. Траекторията на куршума не е права линия. В зависимост от настройката на оръжието за точна стрелба, калибъра и теглото на куршума, първоначално той лети над прицелната линия и точка. На разстоянието, на което е настроено оръжието с мерните прибори -100,150 или 200 м, куршумът пресича прицелната линия и започва да пада под нея. За всеки калибър и куршум под оптимално прицелно разстояние се разбира това, на което куршумът не се отклонява от прицелната линия с повече от 2 см, и не е необходимо да се правят корекции при стрелбата. Ето защо при използване на оптически мерник настройката за стрелба е около 150 м, а без оптически мерник - около 100 м. Използването на карабината за стрелба на разстояния, за които тя не е настроена, води до пропуски или нараняване на животните. При стрелба на стръмни терени куршумите падат бързо под прицелната линия, когато се стреля надолу, и остават по-високо над прицелната линия, когато се стреля над 45 градуса по склона нагоре. Далечината, на която отлита куршумът под ъгъл 20-30 градуса, в зависимост от калибъра може да достигне 4000 м.

КАРАБИНИ

Напоследък се наблюдава повишен интерес от българските ловци към ловните карабини. По-долу Ви запознаваме с основните модели продавани у нас.

Системите, на базата на които се изработват ловните карабини, са няколко: със затвор към спусковата скоба - т. нар. "Lever Action", с болтов затвор, полуавтоматични, тип помпа, чупещи се, по подобие на ловните гладкоцевни пушки.
Карабините, които се зареждат с помощта на лост, прикрепен към спусковата скоба (с-ма Lever Action), са рядко срещани на българския пазар. Повечето от нас са ги виждали в уестърните, в които те непременно се използват. Българският ловец притежава обикновено карабина "Марлин 336" кал. 30-30. Оръжието е много компактно и маневрено и при определени навици на стрелеца отстъпва по скорострелност само на самозарядните карабини. Това се отнася за всички карабини "Lever Action". Дължината на "Марлин" е 98 см, на цевта 51 см, магазинът побира 6 патрона, а теглото на оръжието е 3,2 кг. Причината този тип карабини да не бъдат разпространени в България е тази, че се произвеждат отвъд океана и вносът им е доста проблематичен, а и обикновено се изработват в калибри, популярни на американския пазар.Най-разпространени не само у нас, а и по света са карабините с така наречения болтов затвор. Почти всичките използват в чист или преработен вариант система "Маузер" от 1898 г. При нея със завъртането на затвора около оста му и при движението му назад се изважда празната гилза (или неизстреляният патрон), а при обратното движение се вкарва нов патрон в цевта, взвежда се ударникът и се заключва затворът. Някои фирми произвеждат карабини с болтов затвор, който се движи само напред и назад, без да се завърта около оста си. Такива са "Браунинг Ацера", "Маузер М96", "Хайм СР 30", "Блазер Р 93". Но най-разпространени си остават карабините, произведени по класическата схема. Най-достъпни са карабините на "Збройовка-Бърно" - моделът М 98. Оръжието е произведено по класическата схема на "Маузер М 98" в калибър 7 х 64; .270 Win.; 30-06; 7 Rem.mag.; 300 Win.mag. Магазинът побира 3 или 4 патрона в зависимост от калибъра, дължината на цевта е 605 мм, а теглото на оръжието 3,3 кг. Произвеждат се в два варианта: стандарт и лукс. За по-заможните български ловци интерес представлява производството на фирмата "Щаер - Манлихер". Австрийците произвеждат оръжие отпреди повече от 100 години, така че високото качество на оръжията им не може да изненада никой. Карабините "Щаер" се произвеждат в почти всички извести европейски и американски калибри, като се започне от 223 Rem. до 9,3ґ62 и 8ґ68. Карабините са с дължина на цевите от 51 и 60 см за обикновените калибри и 65 см за вариант "Магнум". Най-интересният модел на фирмата е "Щаер Манлихер Скаут". Оръжието се произвежда с изцяло синтетични приклад и ложа, обикновено в сив или черен цвят. В приклада е поместен резервният пълнител. Предната част на полуложата е изработена от две части, които могат да се отварят напред и по този начин служат за двунога, като така се постига по-добра опора за оръжието и оттам се подобрява точността му. Произвежда се в два калибъра - 223 Rem. и 308 Win. Общата дължина на карабината е само 98 см, а на цевта - 48, 5 см. Отгоре са монтирани мерник и мушка, които се прибират в специални легла, когато не се използват, както и специална база за монтиране на оптически мерник.
Друг интересен модел е "Про Хънтър" на същата фирма. Това е оръжие за професионален лов със специално оформени приклад и ложа от устойчива на удари и лоши атмосферни условия пластмаса. Оръжието се произвежда във всички стандартни за фирмата калибри и дължини на цевите 51 или 65 см.
Повечето фирми предлагат различни видове ложи за своята продукция. Обикновено това са стандартни - дървени и синтетични, а по поръчка - и с луксозна дървесина. Спорен е въпросът, кой вид е за предпочитане. Оръжие с дървен приклад и ложа е по-красиво, но пък синтетичният е по-практичен.
Някои фирми, като "Блазер" и "Зауер" например, предлагат и сменяеми цеви за своите модели. По този начин ловецът свиква с едно и също оръжие, сменяйки цевите има и различни калибри, а излиза и по-евтино, отколкото за всеки калибър да се купува съответно отделна карабина.

Друг вид карабини, които се намират на българския пазар, са самозарядните. Те работят на принципа на свободния затвор и газоотводСъс свободен затвор работят единствено карабините кал. 22 с периферно възпламеняване. Всеки друг калибър е твърде мощен за оръжие, работещо по този начин. Най-популярните са "ZКМ 611", "CZ 511" и "Марлин". От тези модели безспорно най-интересен е "ZKM 611". Карабината се произвежда в калибър 22 магнум. Цевта е дълга 52 см, общата дължина на оръжието е 97 см, а теглото - 2,8 кг. Пълнителите са съответно за 6 и 9 патрона. Интересна особеност на карабината е, че с помощта на един болт тя се разглобява на две почти еднакви части, което я прави удобна за транспортиране. От карабините, които работят на принципа на отвеждане на барутните газове, на българския пазар могат да се намерят моделите на "Браунинг", както и руските "Беркут" и "Тигър". Самозарядните карабини "Браунинг" са може би най-добрите в своя клас. Все пак именно тази фирма е измислила този вид оръжие. Предлагат се в два основни варианта: "БАР II" и "Бар II Лайт". Разликата в двата варианта е в теглото на оръжието. "БАР II" тежи около 3,5 кг, а "БАР II Лайт" - около 3,1 кг. Калибрите са 270 Win.; 308 Win.; 30-06; 7 Rem. mag.; 300 Win. mag. Предлага се и калибър 338 Win. mag., но само за по-тежките версии заради по-силния откат. Прикладите и полуложите могат да бъдат дървени (стандартно или луксозно изпълнение) или синтетични (моделът "Сталкер"). Синтетичният вариант е от специална материя, която не позволява ръцете да се пързалят, а на пипане е като гладко кадифе. Главите на карабините могат да бъдат черни, черни със сребърни вложки или бели с гравюра. За препоръчване е магнум моделите да бъдат оборудвани с БОСС система (балистично оптимизиране на стрелковата система), която намалява чувствително отката, но повишава сериозно звука при изстрела, а и вдига цената на оръжието с около 300-350 евро. Другите самозарядни карабини, които могат да се намерят на българския пазар, са руските "Тигър" и "Беркут". За карабините "Тигър" е писано много и за тях съвсем спокойно може да се подготви отделна статия, но за карабината "Беркут" много малко се знае. Оръжието е произведено от ЦКИБ - СОО (Централно конструкторско-изследователско бюро за спортно и ловно оръжие). Фирмата произвежда оръжие само в дребни серии и по поръчка на организации, което предопределя и високото качество на продукцията. Много руски ловци и до ден днешен не познават продукцията на тази фирма. Карабината е в калибър 7,62ґ54. Аз имах удоволствието да я държа в ръцете си и ми направи много добро впечатление с изключителната си компактност и високо качество. Това в общи линии са моделите карабини, които се срещат най-често по рафтовете на оръжейните магазини. Много от ловците робуват на заблудата, че от две карабини с еднакъв калибър по-мощна е тази с болтов затвор пред самозарядната. Според тях причината е, че част от барутните газове се похабяват за презареждане. Истината е, че процесът на презареждане започва след като куршумът е напуснал цевта и това важи за всички оръжия, които работят на този принцип, и по този въпрос може да се намери информация във всеки учебник по балистика.
Карабините тип "помпа", както и чупещите се, се срещат толкова рядко, че са по-скоро екзотика за българския лов, която не е предмет на тази статия.

ЕДНОЦЕВНИ

Както вече споменахме чупещите се нарезни оръжия са специалитет на германските и австрийските оръжейни майстори, но са обект на внимание и на други производители. Едноцевните нарезни пушки Kipplaufbuchse е престижен клас оръжия и е създаден конкретно за високопланински лов, където е необходима голяма прецизност на изстрела на средни и големи дистанции. Но това не е всичко, в тежките планински условия всеки спестен грам тегло от екипировката на ловеца е от значение. Еднозарядните карабини Kipplaufbuchse са средно с 500-600 грама по-леки от съответстващите им като калибър магазинни карабини. При това те традиционно са "чупещи се", т.е могат да бъдат разглобени на две части, което нерядко улеснява транспортирането им. Има ловци, които ги предпочитат и по други причини, а именно от гледна точка на ловната етика. Тези чудесни и по принцип скъпи оръжия обаче са подходящи единствено за прецизни стрелци. Моделът на Збройовка Брно Zbk 110, версия "лукс", е един от продуктите, плод на солидната оръжейна традиция на чешката школа, която не e непозната за българския ловец. В огромния процент от случаи обаче става въпрос за гладкоцевни двуцевки или магазинни карабини.
Чешкият модел е предназначен за тези, които искат да притежават карабина от престижния клас Kipplauf без да се налага да плащат високата цена, характерна за него.
Конструкцията е семпла и солидна. В старанието си оръжието да е многофункционално и да бъдат предложени на ловеца по-приемливи като крайна цена варианти, са предвидени различни комплекти цеви, които подлежат на замяна според преценката на притежателя. Изборът не е малък, съществуват нарезни цеви кал. 22 Hornet, 222 Rem., 5,6X50 R Magnum, 5,6Х52 R, 6,5X57 R, 7X57 R, 8X57 JRS, а гладките са кал.12 и 20. Това на практика покрива много широк кръг от изисквания. Съществува и вариант "стандарт", още по-икономичен, при който липсва "бузата", гребенът на приклада е прав и няма накатка на шийката на приклада. Има мнения, че тази версия е по-удобна при използване с гладки цеви. При варианта "лукс" прикладът и полуложата са от подбран орехов материал, прикладът е баварски тип. Обработката е на по-високо ниво, производителят се е постарал да подчертае рисунъка на материала.
Затворният механизъм, на който са се спрели в Збройовка Брно, е обичаен като конструкция, често прилаган. Заключването се осъществява в долната част на моноблока. Изхвъргачът е много солиден, не е автоматичен, такава е практиката при този тип оръжия. Предпазителят е разположен напречно в предната част на предпазната скоба на спусъка. Ударно-спусковият механизъм не разполага с шнелер. Неговото наличие не е непременно изискване към карабините Kipplauf, но особено при по-престижните и скъпи образци присъства почти неизменно. Предвид обаче на подчертано скромната цена от около 400 евро, е направо нахалство да се предявяват подобни претенции. Дори стандартните модели на германски производители струват в много пъти повече. Те, разбира се, са великолепни, но рядко са по джоба на българския ловец. Самият спусък има къс ход и това се отнася както за предварителния, така и за работния ход. Карабината разполага с открити мерни прибори, но, разбира се, е възможно и монтирането на оптически прицел. Който реши да използва оптика, ще трябва да потърси конкретно създадената от производителя стойка за модела Zbk. Евентуални опити за рационализации и пригаждане едва ли ще дадат добър резултат.
Цевта е дълга 600 мм. По данни на специализирания печат, при проведени тестове е постигната група от 42 мм на дистанция 200 метра за три изстрела.

Дресировка

“...То ли стоны, то ли пенье
Разбудили вдруг леса.
Это гончих в отдаленье
Водит хитрая лиса...”
Н. Смирнов

Дресировката и настървяването на гончетата е значително по-сложна и трудоемка от обучението на птичарите и на някои други породи.
Дресировката – това е да научите гончето да изпълнява необходимите в бита и в лова команди, да ходи на повод, да изпълнява командите: ”Не!”, “Място!”, “Напред!”, “Ела!” и да се връща по подаден сигнал от ловен рог.
Настървяването има за цел да подготви гончето да претърсва правилно, да намери дивеча, да го преследва, да намира изгубената следа, да се ориентира в гората, да има постоянен контакт със собственика си на значителни разстояния без да го вижда.
При дресировката и настървяването са задължителни следните правила:
1. Тренировките трябва да се провеждат систематично;
2. Командите да се отработват последователно;
3. Да се върви от по-просто към по-сложно, от известното към неизвестното;
4. Систематично да повтаря и затвърдява научените вече команди.
От правилната дресировка и настървяване зависи бъдещата успешна работа на гончето на ловния терен и удоволствието от лова.

Много е писано и разказвано за настървяването на гончетата. Големи експерти по темата са давали своите препоръки: Н.П. Пахомов, В.И. Казанский, М.А. Сергеев (вижте статията "Настървяването на гончетата" в секция "Треньор"), Д.Н.Федорин, Б. Марков (вижте статията "На лов с младото гонче" в същата секция) и други. Все пак има още подробности, които са много съществени за много ловци с гончета.
Трябва да се обмисли от всички страни каква порода гончета да изберете за да не променяте нататък породата. Да решите дали да отглеждате едно куче или група. Ако има възможност е по-добре да се ловува с група. Ако решите, че ще сте с едно куче – да изберете пола му: мъжко или женско. Мъжките са по-едри, по-смели, постоянно са готови да отидат в гората, но се срещат злобни особи, което е неудобно в бита, на разходка, в обществения транспорт, по време на лов. Женските са по-малки на размери и тегло, по-лесно се обучават, не са побойници. При тях по-често се срещат “пеещите” гласове.

Кученце трябва да се избира от родители от най-високо качество като екстериор и работа, с изразителни, пеещи гласове (гончета с дарба чрез лая си да показват какъв дивеч преследват – б.р.). Ако родители и близките прародители не ви харесват, по-добре не взимайте кученце от това кучило, а потърсете това, което ще ви е по душа. В краен случай ще почакате година, но ще получите това, което трябва. А когато има мечтаното, ловецът ще отглежда и обучава четириногия си приятел с жар и от цялата си душа.
Кученцето трябва да се обезпаразити за глисти на възраст 4-6 седмици. Не забравяйте своевременно да ваксинирате кученцето си, по-често да общувате с него. Ловецът трябва сам да го храни и разхожда, а да не поверява това на други хора.
Когато навърши три месеца, започнете да го учите да ходи на повод до левия ви крак като постепенно увеличавате времето на разходката и променяте маршрута. Много е желателно да се разхождате в полето, в гората, да давате възможност на кученцето да потича час-два. Трябва да го разхождате преди хранене. Когато кученцето се отдалечи много, дайте му команда: “Към мен!” и да му дадете лакомството с лява ръка. Правете това 3-5 пъти по време на разходка. Когато трябва да вържете кученцето на повод, подайте командата: “Към мен!” и привлечете вниманието му с активните си действия. А когато кученцето дотича, дайте му лакомство, погалете го, похвалете го и незабелязано му закачете повода. Подайте команда: ”Напред!” и тръгнете по посока към къщи. Обикновено кученцето дърпа повода напред или встрани. В този случай трябва ясно да подадете командата: ”Редом!”, а след това да подръпвате повода му като го доближавате до левия ви крак. Това трябва да се прави настойчиво като се стремите към изпълнение на командите при всеки случай.
Важно уточнение от редакторите: Изпълнението на командата:”Редом!” от ляво се отнася за ловците, които стрелят с дясна ръка и носят оръжието си на дясно рамо. Съответно ловците, които си служат с лява ръка, трябва да приучат кучето си да изпълнява командата:”Редом!” от дясната им страна.

От тримесечна възраст започнете да приучавате кученцето към звука на ловния рог. Много е желателно да имате истински ловен рог, а не някакво подобие на свирка. Преди да му дадете храна, подайте тихо сигнал с рога близо до кученцето. След сигнала поставете паничката с ядене като задържате кученцето за нашийника или прихващайки го за гръдния кош. Задържайте го на метър от паничката за около минута с командата: ”Стой!” или “Място!”. След това дайте команда:”Напред!” и пуснете кученцето. По-нататък можете да подавате сигнала с ловния рог с пълна сила като свирите определена мелодия, която няма да променяте до края на живота на своя питомец. Постъпвайте така поне веднъж на ден. Когато кученцето навърши 6 месеца, можете да подавате сигнала с ловния рог преди хранене само два-три пъти в седмица.
Когато излизате на разходка, задължително взимайте с вас няколко парченца лакомства и ловния рог. Когато стигнете до мястото на разходката, подайте командата: :”Стой!” или “Място!” като придържате кученцето на място около минута. Когато го освободите от повода, му подайте команда: ”Напред!”. След 15-20 минути свободна разходка подайте сигнал с ловния рог. Обикновено кученцето притичва на този звук. Трябва да го погалите и да го поощрите с лакомство. Когато дойде времето да се прибирате, подайте сигнал с рога, дайте му лакомство, погалете го и незабелязано го хванете на повод. С командата:”Напред!” тръгнете към къщи като се стремите кученцето да върви редом.
Случва се 6-месечното гонче (а понякога и по-възрастно) да не идва винаги на сигнала на ловния рог. Това става когато кучето не се е разходило достатъчно или не го интересува лакомството. За да не се случва това трябва да отивате на разходка с гладно куче и за по-дълго време (над 2 часа). Ако нямате достатъчно време и не сте уверени, че питомецът ви ще дойде при подаването на сигнала, е по-добре да го разходите на повод.
В населените места е по-добре да разхождате кученцето на повод. Повечето гончета се нахвърлят на кокошки, котки или други кучета, което е крайно нежелателно. Когато водите вашия питомец на повод при негов опит да се спусне след котка подайте командата:”Не!” като го дръпнете назад с повода и подайте команда:”Редом!”. Настойчиво се стремете кученцето да изпълнява командите ви. Ако то дълго време не изпълнява командите ви и се спуска след всички, сложете му строг нашийник и не го махайте докато не се научи свободно да ходи редом. Когато отива в гората гончето не трябва да изразходва напразно своите сили и тези на ловеца. Младото гонче трябва периодично да се връзва на верига във волиера или в гората по време на почивка. Някои от гончетата не обичат да ги връзват и прегризват меките си поводи. Тогава собственикът на кучето е принуден много години наред да използва само верига, което е много неудобно. Ако веднага научите младото куче търпеливо да стои вързано на верига, то през следващите години то няма да прегризва мекия повод.
Петмесечното кученце трябва да се води в гората два-три пъти седмично като времето за разходка стигне до 4 часа.

На шестмесечна възраст може да започне настървяването му на заек-беляк или русак. Когато стигнете в гората, подайте команда: “Място!” като държите и галите питомеца си. След минута-две му свалете нашийника, подайте команда: “Напред!” и тръгнете по просеките или по пътища, които навлизат в гората. Вашият ученик, който предварително вече е запознат с гората, ще започне да се интересува от миризмите по земята. Вие сте дошли преди изгрева на слънцето в прохладно и влажно утро. Щом усети миризмата на заек, гончето ще се активизира. Сега трябва да изчакате то да се добере до самия заек. Ако не отива настрани, а се върти на ограничен участък, трябва самите вие да се отдалечите от това място, описвайки кръгове, като влизате в гъстите части на гората, в блатисти места като увличате след себе си своя питомец. Ако не го виждате в момента, спрете и чакайте като периодично го викате. Трябва да го викате поне три пъти. След първото повикване кучето ще се заслуша, след второто и третото повикване ще определи направлението и, напълно възможно, разстоянието до собственика си. При всички случаи ще разбере, че сте тук, и ще продължи да претърсва.
След известно време гончето може да дотича при вас за да провери тук ли е собственикът му. Трябва да го погалите, да го ободрите и да тръгнете с него към предполагаемото място, където се е скрил заекът, като описвате кръгове. Ако сте уверени, че на това място е имало заек по-рано сутринта, то опитайте се да го вдигнете дори ако това отнеме два часа и повече. Така у младото гонче се изработва настойчивост и му се дава увереност: щом има пресни следи от него, то заекът може да бъде намерен...
Вашият питомец се е втурнал с лай напред като се движи с голяма скорост. Това е много важно. Възможно е той да е видял самия заек. Прогонил е, давайки глас, 200-300 метра или полукръг. Често това трае седем-десет минути, след това губи следата. Постарайте се колкото може по-точно да запомните мястото на загубването на следата и по-бързо да стигнете до там. Много е желателно да видите ученика си, да го окуражите, да го погалите. Когато види стопанина си, той по-смело ще търси изгубената следа.
Може и да не намерите вашия ученик на мястото, където е изгубил следата. Вероятно той е отишъл да ви потърси. Трябва да го повикате, но не силно. Ако не се появи – да го викате по-силно и по-често... Подали сте командата: “При мен!”, но гончето го няма. Тогава подайте сигнал с ловния рог и то ще дойде. Започнете да се движите кръгообразно като постепенно разширявате кръговете. И така докато вашият ученик не прогони повторно. Това е станало – прекрасно, вие сте щастливец! Ако заекът не е намерен след първото или второто претърсване, а вашият ученик още не се е уморил, не се отдалечавайте от мястото, където той е изгубил следата на заека. Търсете го цялата сутрин – до 4 часа. Не отивайте да търсите друг... Изминали са около 4 часа работа. Вашият питомец е някъде наблизо в гората. Подайте сигнал с рога. Вашето гонче дотичва. Дайте му лакомство, завържете го за дървото, отдъхнете 10-15 минути. Отново подайте сигнал с рога, дайте му остатъка от лакомството, вземете го на повод, подайте команда: “Напред!” и тръгнете към дома като отработвате командата: ”Редом!”.
Вашият питомец е вече на 6 и повече месеца. Открит е ловният сезон. Много е желателно да вземете с вас двама опитни ловци, работещи с гончета, и да се постараете да убиете заек. Собственикът ръководи работата на гончето, а останалите действат мълчаливо според обстоятелствата. Отстреляли сте заек, приближете се и изчакайте: нека вашето гонче само стигне до него по следата. Вземете заека в ръце и го покажете на кучето. Бъдете внимателни, следете да не би вашият питомец да вземе заека и да го отмъкне в гората. Подайте команда: ”Място!” Поставете му повод и го завържете за дървото. Сложете заека в близост до гончето. Отрежете предните заешки лапи, отстранете ноктите, самите лапи разрежете на две по дължина – всеки пръст отделно. Подайте с пълна сила сигнал с рога и нахранете с тях кучето.
Не трябва да режете задните крака на заека, особено пък по-високо от скакателните стави, и да ги давате на гончето още повече ако то е млада и нежна женска. Задните лапи са по-тлъсти, с дълги и здрави нокти, покрити с плътна козина. Всичко това може да травмира силно стомаха на кучето.
След кратък отдих дайте на вашия питомец още веднъж да подуши заека и приберете улова в раницата си или, пристегнат на ремък, го прехвърлете през рамо. Вашето гонче ще разбере резултата от колективните ви действия. Ако времето е прохладно, а вашият ученик не е уморен, можете да продължите лова...

Вдигнали сте и сте подгонили втори заек. И гончето е изгубило следата. Идете при кучето и му помогнете. Като правило за да се отърве от преследването заекът прави двойки и тройки т.е. връща се назад точно по следите си. Тази двойна следа може да е 30 метра, но понякога стига и до 100. Младото, с хазартен дух гонче е дотичало до края на следата, по инерция е продължило значително разстояние напред и започва да се мята на всички страни като се опитва да улови познатата миризма. А заекът е направил двойка, а след това скок встрани на повече от 3 метра и се е отдалечил. Възможно е и да е направил втори скок и там да се е спотаил. Ето тук собственикът на младото гонче може и е длъжен да му окаже решаваща помощ. Обърнете внимание в каква посока в общи линии е бягал заекът в кръг – по часовниковата стрелка или обратно. Като правило белякът прави лъжливите скокове вътре в кръга на своя ход. Колкото може по-точно запомнете мястото, където е изгубена следата като имате предвид, че гончето ще продължи да тича напред по инерция поне 80 метра. Като се върнете на мястото, където е изгубена следата, не спирайте там с гончето, а се върнете доста по-назад като описвате кръгове вътре в хода на заека. Вашето гонче е старателно, има усет, с вашата правилна помощ ще намери заека или ще попадне на следата му след скока и отново ще започне да гони. Когато постъпите така няколко пъти с кучето си, то бързо ще схване как да намира заека когато следата е прекъсната.
Нататък действайте според обстоятелствата. Ако в продължение на два часа сте успели да намерите и отстреляте заек – прекрасно! Ако не, подайте сигнал с ловния рог, поощрете я и прекратете лова. Ако ученикът ви е на година и повече и е добре подготвен физически, можете да продължите да ловувате през целия ден.

Още няколко съвета:
1. Не трябва да настървявате и ловувате със своето и с чуждо гонче, ако не планирате съвместен лов няколко сезона подред. Чуждото гонче може да има ред недостатъци при работа: слаб усет, прекалено много се отдалечава или обратното – претърсва съвсем близо, излишно дава глас по следа и при изгубването и... Всичко това може много зле да се отрази на вашето гонче. То може да привикне да чака кога възрастното куче ще вдигне заека, ще намери изгубената следа. А веднъж привикнало друг да върши работата му, по-късно много трудно ще накарате младото гонче да работи самостоятелно. Лошо е, когато извеждат младото гонче на лов с различни възрастни гончета. От такива варианти има само вреда. Впоследствие вашето гонче, дошло да работи в гората само, щом чуе чужд лай ще се втурва натам вместо да търси заека самостоятелно. Като резултат ще сте изгубили много време, а и кучето ви ще попречи на другите ловци. Още по-лошо е ако те ловуват в противоположна посока. При силен вятър гончето се губи. А най-лошото е, ако го отведат с тях... Изгубено време, развалено настроение, никакъв лов няма да се получи.
2. Трябва по-често да сменяте местата за настървяване и лов. Полезно е да излизате на тренировки за настървяване не само рано сутрин, но и през деня за да търсите дивеч и без следи.
3. Не трябва да насочвате гончето по шума на заека, ако то гони друг и точно е изгубило следата му, а вие не сте уверени, че това е същият заек, който то е гонило до момента.
4. Истинската ловуваща група кучета – това е мечтата на ловеца, работещ с гончета. Да се създаде и отглежда такава група е съвсем реално за съвременния ловец. Много е сложно да се формира група гончета по много работни качества и по глас. Най-правилният вариант е да се купят мъжко и женско гонче от едно и също кучило и по възможност с еднаква окраска. Вторият вариант е да вземете два женски. Третият и най-малко желателен вариант е две мъжки гончета. При достигането на зрелостта си те могат да устройват жестоки схватки във волиерата или по време на лов около убития дивеч. При женските такива случаи са много малко вероятни. Групата гончета трябва се отглежда и обучава по същия начин както и едно куче. Когато те започнат да гонят заек, трябва да се редуват тренировки в група и индивидуално. Така се изработва самостоятелност на всяко от кучетата при претърсването за вдигане на заека и намиране на изгубена следа.
При настървяването на групата се изработва самостоятелното претърсване, успешното откриване на дивеча и секундирането. Ако едното гонче е вдигнало дивеч, другото трябва да го последва и подкрепи при преследването на дивеча.
Четвъртият вариант на сформиране на група ловуващи гончета е да купите кученца от едно кучило и да ги отглеждате заедно, а когато започнат да гонят, едното от тях да вземе ваш приятел, с който планирате на ловувате заедно много сезони напред. През първия ловен сезон ги настървявайте по отделно, а периодично – заедно. През следващите сезони ловувайте с тях в група.
Петият вариант: от женската да си оставите кученце – по-добре мъжко, може и женско - и да го настървявате както бе описано по-горе. Група може да се оформи и като си оставите кученце от бащата. В този вариант е много по-голяма вероятността за създаване на еднотипна по екстериор, окраска и тип прогонване група. Необходимо е да се има предвид, че разликата във възрастта на кучетата не трябва да бъде много голяма. Групата може да бъде продуктивна ако всяко от гончетата претърсва самостоятелно, а при вдигането на дивеча от някое от тях, другото много бързо (за една-две минути) се включва в преследването. Тогава е добре те да не се разделят на повече от 10 метра, периодично си сменят местата като ту едното, ту другото гонче води напред по следата. А още по-добре е те да гонят по следата глава до глава като при изгубването и всяко от тях самостоятелно да я намира, както и да лаят правилно на следа и при настигането и обграждането на дивеча.
В случай на успех при формирането на групата гончета по някой от описаните по-горе варианти и творчески подход към обучението им е напълно възможно да постигнете желаната цел. Много хубаво е, ако всяко от гончетата ви има висок, изразителен, пеещ глас. Това също е постижимо. Тогава за вас и вашите приятели всеки ловен излет ще бъде празник, на който ще се наслаждавате с цялата си душа.
Ако едното гонче от групата е вдигнала дивеч и го преследва, а другото не започва го следва и подкрепя 5 и повече минути; ако едното гонче гони, а другото систематично изостава на 30 и повече метра; ако едното или и двете гончета лаят непрекъснато без да спират (например при резки завои на дивеча или при изгубването на следата) това ще затрудни ловеца без достатъчно опит да определи дали гончетата гонят по следа или просто тичат в гората. Ако едното гонче вдига дивеча, гони, намира изгубените следи, а другото помага единствено при блокирането, а в останалото време само следва първото гонче и то на 5-10 крачни и повече зад него, това вече не е група. Истинският ловец, който уважава себе си и лова с гончета, няма да ловува с такава група.

Изпълнявайте описаното по-горе. Не очовечавайте кучето. Подавайте командите отчетливо. Кучето реагира на определено отработен звук и интонация на подаваните команди.
Стремете се към задължителното изпълнение на командите. Не се горещете, ако ваша команда не е изпълнена. Помислете по каква причина е станало това. Предприемайте правилните мерки, използвайте правилните методи за да постигнете изпълнението на командите. Не подавайте нова команда без да изчакате изпълнението на предишната.
Не наказвайте кучето без особена нужда. Парченцето лакомство, ласката е далеч по-полезна от боя.
Настървявайте и ловувайте в различни атмосферни условия, по-често сменяйте терените. Не насочвайте гончето по шума на заека ако не сте сигурни, че той е вдигнат от вашите гончета. Ако сте уверени, трябва да насочвате гончето си по следата само когато то я е изгубило. Насочването по следата трябва да е по един и същи начин, хазартно, често. Силно. Например: “Тук –тук-тук!!!”. Покажете с ръка на дотичалото гонче откъде е минал заека и продължете да се движите в същата посока.
Не настървявайте гончето нощем особено там, където има много зайци. Вашият питомец ще свикне да гони зайци, които нощем не се крият толкова и чийто следи се пресичат с тези на още много зайци и друг дивеч. Гончето ще започне да се прехвърля от следа на следа, а това много понижава настойчивостта на кучето. От това няма никаква полза, а само вреда.
През първата ловна есен, ако не са отработени поне 50 заека, не следва да се продължава настървяването или ловуването с гончето на сняг. Младото гонче е вдигнало заека, разбрало е, че миризмата идва от дупките в снега. При изгубването на следата, то ще фиксира дупките в снега от паднал от клоните на дърветата сняг, стари следи от зайци, стари следи по снега от друг дивеч. Ще работи по следите в снега повече със зрение, от колкото с обоняние. Няма да изработи майсторски усет.
Не лъжете гончето! Например трябва да го извикате. Някои викат гончетата така, както и ги насочват по горещата следа на заека. Притичва гончето, а няма миризма от дивеча. Вместо това собственикът грубо го хваща на повод... Впоследствие гончето може да престане да идва когато искате да го насочите по прясна следа.
За да повикате при вас гончето (групата), използвайте сигналите с ловен рог. Когато гончетата дотичат, им дайте лакомство, похвалете ги, погалете ги.

Категорично не препоръчвам младите гончета да се настървяват на лос или диво прасе. Ако гончето е настойчиво и злобно, то рано или късно ще получи сериозни травми. По-вероятно е да се загуби, когато е гонило надалеч дивото прасе или лоса. Още по-вероятно е да загине от лос или (по-често) от дивото прасе. Когато гончето започне да гони на копитен дивеч, то малко се интересува от зайци. Ако то облайва лос, диво прасе, елен, не се приближавайте за да вземете кучето на повод. Щом чуе вашето приближаване, животното ще побегне, а гончето ще започне да го преследва още по-активно. Точно обратното: трябва да започнете бавно да се отдалечавате като подавате сигнал с ловния рог. Това е единственото правилно решение.
На вълци можете да ловувате само с 3, 4 и повече злобни гончета, добре сработени в група.
В случай, че вашата група гончета е подгонила заек или лисица и са се отдалечили толкова, че не ги чувате, старайте се да се придвижвате активно в същата посока и да определите къде точно гонят. Ако сте изминали 1-2 километра и още не ги чувате, а вятърът ви пречи да ги чуете, бавно започнете да се връщате към мястото, където гончетата са вдигнали дивеча, като постоянно подавате сигнал с ловния рог. Чакайте гончетата непосредствено до мястото на вдигането на дивеча. Даже младите гончета се връщат там.

Не оставяйте кучетата в гората! Когато трябва да прекратите настървяването или лова, повикайте гончетата с ловния рог. Направете всичко необходимо те да дойдат. Гончетата трябва да вярват, че няма да си тръгнете без тях от гората, няма да ги изоставите! Ако оставите гончетата в гората и си тръгнете няколко пъти, те може да си създадат навик да не се съобразяват със стопанина си и да си отиват сами у дома, ако той е наблизо, или да се връщат при автомобила, с който са дошли, докато собственикът им ги търси някъде в далечината.
Гончетата не са се върнали в края на ловния ден. Не си тръгвайте, не ги оставяйте сами в гората! По-добре е да постоите около огъня няколко часа, а напълно възможно е и цялата нощ, но да дочакате кучетата, от колкото няколко дни или даже седмици след това да ги търсите по околните населени места или никога да не ги намерите.

Желателно е да привикнете гончето да носи намордник. Това е много важно особено ако използвате обществен транспорт. При необходимост сложете временно на гончето намордник и ще избегнете много неприятности.
Добре обучената, правилно настървена група гончета или едно куче ще ви донесат много радост във всекидневното общуване с тях, в гората, на изложби, полеви изпитания, състезания. Най-голямата ви радост ще да слушате звучния, многогласен хор от пеещите гласове на гончетата при продължителното преследване на дивеча в притихналата гора в ранно, прохладно утро в късната есен след листопада.
Не жалете средства за да намерите отлични гончета!
Не жалете сили и време при отглеждането им!
Своевременно и редовно се занимавайте с настървяването и подготовката н кучетата за лов, полеви изпитания и състезания!

Ловни кучета

ДРАТХААР

ЛОВНИ КАЧЕСТВА И ИЗПОЛЗВАНЕ. Германския твърдокосмест птичар притежава голяма сила, добро обоняние, твърда стойка. Той е добър апортьор. Устойчив срещу неблагоприятни климатични фактори. Гъстите твърди косми на тялото му служат като предпазна броня срещу външните влияния. Благодарение на това в студените местности и през студените периоди дратхаарът е по-добре защитен срещу студа и влагата. От друга страна той не е обременен с тежка космена покривка, която така бързо изморява дългокосместите кучета, особено в горещите дни и при липса на вода. Дратхаарът много лесно се поддава на възпитание и обучение; той е умен, верен и силно привързан към своя стопанин. Пригоден е за всички видове лов. Обича да плува във вода а също е и кръвоследник. Тялото му е така устроено, че може да се движи бързо, ловко и продължително.

ТИПИЧНИ ПРИЗНАЦИ. Дратхаарът е едро благородно куче с жив, енергичен темперамент, със средно дълги клепнали уши и купирана опашка. Височината при холката ме е 60-65 см. За мъжките а за женските не бива да е под 56 см. Главата е средно дълга. Черепа е плосък, широк. Муцуната е силна, широка и дълга. Носът е много добре развит, с кафяв цвят и широко отворени ноздри. Очите са кафяви, с добре затварящи се клепачи. Ушите са средно дълги, висящи надолу. Шията е средно дълга, силна. Дължината на трупа спрямо височината при холкта е в съотношение 10:9. Холката е висока, дълга, запълнена. Гърбът е къс и прав. Поясницата е замусколена. Крупата е дълга, добре замускулена, умерено наведена. Гърдите са дълбоки, средно широки; ребрата са добре засводени. Коремът е дълъг, прибран. Опашката е рязана като се оставя около 1/3 от дължината и. Предните крайници са отвесни, здрави с късо поставени плешки, добре прилегнали към тялото. Задните крайници са силно замускулени, бедрата – широки; скакателните стави са добре развити, с леко изразени ъгли; свирките са отвесни, здрави. Лапите са кръгли, пръстите – засводени, пробрани с плътни твърди възглавнички. Космите на тялото са много твърди, средни дълги (3 – 4 см.), гъсти. Те трябва да покриват цялата кожа, за да я предпазват от климатични влияния и наранявания. Космите добре прилягат към тялото, но не са гладки. По долните части на крайниците те са по-къси, а върху ушите са твърде гъсти. Дълги кичури косми има на веждите (предпазват очите), на носа (мустаци) и под долната челюст където се образува немного дълга брада. Подкосъмът е къс, мек и гъст. Кожата не е твърде нежна и трябва да приляга плътно към тялото, без излишни гънки. Цветът на космите е различен, но най често е тъмно кафяв, като по тялото може да има бели петна

ГЕРМАНСКИ БРАГ - НЕМСКО ГОНЧЕ

Екстериор. Сравнително дребно куче с хармонично телосложение. Главата е издължена (до 21 см) и суха, с леко заоблен череп. Стопът е слабо изразен (плавен). Муцуната свършва със заоблен, леко извит нос. При кучета с тъмна козина носната гъба е розова със светла ивица, преминаваща през средата. Челюстите са много здрави и силни (дълги 9 см), с клещовидна захапка. Има средно големи, бистри, светли очи. Ушите са висящи, прилепнали към главата, заоблени, дълги около 14 см и широки в основата до 9 см. Шията е умерено дълга, с много добре развита мускулатура. Гърбът е леко заоблен. Гръдният кош е дълбок и издължен, задницата - леко сплесната. Опашката е дълга, дебела в основата, заострена към края; носи се леко отпусната надолу или хоризонтално, дъговидно извита нагоре. Крайниците са сравнително високи и много силни, добре замускулени. Лапите са стабилни, с плътни възглавнички. Космената покривка е къса, много гъста, с прав и твърд косъм. Окраската варира от червения до жълтия цвят, с черно в основата, като има характерно бяло оцветяване по гърдите, муцуната, врата, крайниците, корема и края на опашката.

Качества и предназначение. Германският брак се отличава със силно развито обоняние, изразен ловен инстинкт и пристрастна ловна упоритост, със силно облайване при преследване на дивеча по „топла " следа. Препоръчва се за отглеждане от ловци, които могат да му осигурят условия за изява на ловните му способности.

КУЧХАР

Екстериор. Отличава се с изразен полов диморфизьм (различие между мъжките и женските екземпляри). Има средно голям ръст, хармонично телосложение и отлична координация на движенията. Главата е умерено голяма, суха и пропорционална на тялото. Стопът е слабо изразен (плавно преминаващ). Муцуната е дълга, с кафяво оцветена носна гъба и широки ноздри. Челюстите са силни, с ножицовидна захапка. Ушите са високо поставени, умерено дълги, висящи и прилепнали към главата. Очите са средно големи, с тъмнокафяво оцветяване. Шията е средно дълга и добре замускулена. Гръдният кош е дълбок. Гърбът е сравнително къс, с добре развита мускулатура. Крайниците са дълги, прави, добре замускулени. Лапите са овални, с твърди възглавнички и сводести пръсти със здрави нокти. Опашката е високо поставена, в основата дебела и изтъняваща към върха; купира се в ранна възраст. В спокойно състояние е отпусната надолу, а при движение се носи хоризонтално (като продължение на тръбната линия). Космената покривка е груба, твърда и къса. Окраската е едноцветна - кафява, или двуцветна и трицветна - кафява със сиво - кафяви и сиво-бели петна, но задължително главата е кафява. Червеникаво оцветяване е недопустимо .

Качества и предназначение. Курцхарът е много желано ловно куче за лов на разнообразен дивеч. Отлично се поддава на обучение, има спокоен нрав, уравновесена нервна система и се отличава с голямо послушание. Привързва се много към всички членове на семейството и е особено ласкаво с децата, поради което често се използва и за домашен компаньон, но изисква много движение и продължителни разходки.

ПОЙНТЕР

Екстериор: Муцуната е сравнително дълга, с тъмна носна гъба (при светло оцветените екземпляри е по-светла). Ноздрите са широки, меки и влажни. Ушите са високо поставени, средно дълги, висящи и прилегнали към главата. Очите са кафяви. Шията е дълга, с елегантна извивка, не много замускулена. Гръдният кош е дълбок и широк. Коремът е прибран. Крайниците са прави и дълги, с добре развита мускулатура. Лапите са овални, с плътни възглавнички и сводести пръсти. Опашката е средно дълга, по-дебела в основата и постепенно изтъняваща към края; носи се изпъната (като продължение на тръбната линия). Космената покривка е къса, гладка и фина. Липсва подкосмие. Окраската е бяла, с големи и малки, неравномерно разположени тъмни петна (черни, кафяви, оранжеви, жълти). Рядко се срещат едноцветни и трицветни екземпляри.

Качества и предназначение. Пойнтерът е много издръжливо, лесно привързващо се и отлично поддаващо се на обучение куче. Великолепните му ловни качества го правят една от търсените и ценени ловни породи кучета.

ЯГДТЕРИЕР

Екстериор. Телосложението е лека удължено и добре замускулено. Главата е пропорционална на тялото, със средно широк череп и слабо изразен стоп. Муцуната е дълга, с клиновидна форма и голяма, черно оцветена носна гъба. Челюстите са много здрави и силни, с ножицовидна захапка. Ушите са високо поставени, малки, V-образни по форма, отпуснати надолу и прилягащи към главата. Очите са малки, бадемовидни, с тъмно оцветяване. Шията е дълга, с много добре развита мускулатура, леко извита. Гръдният кош е средно широк и умерено дълбок. Гърбът е прав, леко издължен, добре замускулен. Поясницата и крупата са средно широки и също силно замускулени. Крайниците са много стабилни, прави, средно дълги и с добре развита мускулатура. Лапите са малки и овални, с твърди възглавнички и събрани сводести пръсти. Опашката е високо поставена, в основата дебела и постепенно изтъняваща към края; купира се в ранна възраст. Носи се по-високо от нивото на тръбната линия, обикновено вирната нагоре. Космената покривка е гладка, твърда, гъста, добре прилепнала към тялото. Окраската е с основен черен цвят, с червени или жълторъждиви петна на муцуната, гърдите, бузите, веждите, вътрешната страна на крайниците и под опашката. Срещат се и екземпляри с тъмнокафява, червена, сиво-черна, жълто-червена и друга окраска, но повече се ценят кучетата с тъмна космена покривка. Допустими са неголеми бели петна на гърдите и лапите.

Качества и предназначение. За ягдтериера е характерна голямата му активност особено при подземен лов (на лисици, язовци), но се използва и за преследване на дивеч по следа (диви свине). Известен е с упоритостта си, голямото желание за борба и неизчерпаемата си енергия. Вродената му смелост и агресивност го правят надеждна охрана на обекти, тъй като е много подозрителен и агресивен към непознати хора. Не е подходящ за отглеждане в домашна обстановка.

РИЖБЕГ

Екстериор. Силно, мускулесто, активно ловно гонче, с хармонично телосложение и средно едри размери. Главата е издължена, с плоско широко чело, без бръчки при спокойно състояние. Има изразен стоп. Носната гъба е черна или кафява, хармонираща с цвета на очите: при черни очи трябва да е черна, а при очи с цвят на кехлибар - кафява. Ушите са средно големи, висящи. Крайниците са много добре замускулени. Лапите са овални и компактни, със здрави и еластични възглавнички със сводести пръсти, между които има косми. Опашката е нито високо, нито ниско поставена, дебела в основата и постепенно изтъняваща към края, като се носи леко запита към върха. Космената покривка е къса, оцветена от светложълто до червеникаво-жълто. Главата, тялото, крайниците и опашката трябва да бъдат с еднаква окраска, като се допускат само неголеми бели петна на гърдите и по-тъмно от основния фон оцветяване на муцуната и ушите.

Качества и предназначение. Риджбeкът е изключително спокойно, с уравновесена нервна система и издръжливо куче, което рядко лае. Обича леността - с часове може да спи и да се припича на слънце или до печката, което създава грешна представа за флегматичност. При движение то се преобразява - в състояние е мигновено да се превърне в летяща стрела, бързо настигаща заек или друг дивеч. През вековете породата се е развила в две направления - като ловно гонче и като сигурен пазач на първите бели заселници в Южна Африка. Днес риджбекът се ползва с голяма популярност в много страни по света благодарение на спокойния си нрав и прословутата си привързаност и всеотдайност, особено към децата. Неслучайно за него е популярен изразът „Защитава не на живот, а на смърт!"